Църквата „Св. 40 мъченици“ е емблематична за българската история

Средновековният храм е построен и зографисан по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин на 9 март 1230 г. край Клокотница

публикувано на 09.03.22 в 09:05

Автор: Венета Николова

Снимка: РИМ Велико Търново

Емблематичният великотърновски храм „Св. 40 мъченици“ пази безценни свидетелства за величието на средновековните ни владетели. Сред тях са колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ (1190-1241) с известния надпис в 13 реда, провъзгласяващ на български език голямата победа на българите при Клокотница.

Цар Иван Асен ІІ обединява българските земи

По време на археологически проучвания на храма са били открити гробовете на цар Калоян (1197-1207), както и на самия цар Иван Асен II и на съпругата му Ана Мария. “Иван Асен II е един от най-великите български владетели, защото по негово време България граничи на три морета и е една голяма империя на Балканите“, казва д-р Иван Църов, директор на РИМ Велико Търново. Връщайки се от победната война, владетелят решава, че наистина светите 40 мъченици са били на негова страна и че са подкрепили армията му. „Поради тази причина това става главната църква на столичния град Търнов, като разбира се Патриаршеската църква (която увенчава хълма Царевец) по това време е майката на християнството в България “ – твърди историкът. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”.

Иван Църов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Църквата просъществува като манастирска до XV век, когато е преустроена в джамия (от османския нашественик-бел.ред.) и така до началото на XIX век. Най-интересното е, че в храма фамилията на Асеневци са погребвали българските царе, които произхождат от тази династия, българските царици и най-близките си родственици. За съжаление, когато черквата е била превърната в джамия, всички тези гробници са били унищожени. До наши дни са достигнали сравнително малко артефакти. Но най-интересен е гробът на българския цар Калоян, заедно с известния Калоянов пръстен печат. Това е единственият царски гроб от средновековието, до който можем да се докоснем. Защото другият царски гроб е на остров Св. Ахил в Гърция – на великия цар Самуил, но той е извън пределите на България“ – разказва д-р Иван Църов.

Проф. Николай Овчаров: България да поиска от Гърция костите на цар Самуил

По време на земетресението от 1327 г. храмът е разрушен почти до основи. През XIV в. обаче, светинята е възстановена, а впоследствие е била преустройвана многократно. Въпреки превратностите на времето, „Св. 40 мъченици“ пази безценни реликви, свързани с традицията на Търновската художествена школа, оказвала сериозно влияние върху развитието на българската живопис чак до XVII век. Интерес за ценителите представляват стенописите „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ и „Св. Анна Млекопитателница“. До нас са достигнали и отделни фрагменти от картинен календар, най-вероятно от втората половина на XIII век.

Храмът „Св. 40 мъченици“ се свързва с още едно знаково събитие от българската история. На 22 септември 1908 г. в двора на църквата княз Фердинанд обявява с манифест Независимостта на България след петвековно османско владичество.

С обявяването на независимостта България става равноправен участник в международните отношения

„Църквата е реставрирана в началото на XXI век – обяснява д-р Църов. – През 2005 г., след 30 годишна реставрация, тя отново отвори врати за посетители. Всяка година празникът на Велико Търново (22 март) започва именно от тази църква и продължава на хълма Царевец. Там се случват и християнски ритуали, въобще едно много интересно и посещавано място.“

Снимки: РИМ Велико Търново

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!