“За България засега няма непосредствена опасност по никакъв начин, както виждаме нещата са спокойни. Но всички плащаме по-високата цена заради огромния риск, който се калкулира на международните борси” – така коментира растящите цени на енергонсителите Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. По думите му, български инвестиции в Русия почти няма, а износът е малко под половин милиард евро за миналата година.
Но цената, която ще плати Украйна, ще е много висока, отбеляза икономистът пред Радио България:
“Има реални разрушения на територията на Украйна, така че там проблемите не са свързани само със затруднената търговия и спиране на производствения процес, а има разрушена инфраструктура, сгради и пр., което след постигане на мир би изисквало сериозен икономически разход.
В Русия няма такива преки поражения. Там щетите в икономиката са основно заради скъсването на руските връзки с европейската икономика и частично със страните, които наложиха санкции.”
Лъчезар Богданов посочи, че санкциите вече намират отражение в руската финансова система и това се пренася и към ежедневието на руския бизнес и гражданите – от обезценката на руската валута до невъзможността да изнесеш средства извън страната.
До какво пренареждане на икономиките ще доведат санкциите срещу Русия и по отношение на търговската свързаност между Русия и Европа?
“Европа е зависима от Русия предимно от енергийните суровини, най-вече от природния газ. Но дори и там тази зима зависимостта от Русия е 27-28 %, което означава, че имаме дори и спад отпреди няколко години, когато делът на потреблението на руски газ в ЕС е бил около 40%. Тези суровини чисто физически имат възможност да бъдат доставени от други пазари, макар и да виждаме, че на доста по- високи цени към момента заради общата несигурност и войната.
Обратно – руската икономика е доста зависима от възможността да продава към Европа. Специално за природния газ има много малко алтернативи. Дори и Китай няма капацитет за пренос. Но и това би довело до обвързване на руския газ с единствен клиент и това крие политически риск за Русия.”
Какви са икономическите рискове за България? Свидетели сме на увеличаващи се цени на природен газ, петрол. Спекулира ли се с войната?
“Към момента няма спиране на доставките от Русия към Европа. Разбира се това е единствено политическо решение. Цената на петрола от сорта Брент нарасна във всички борси, същевременно цената на руския газ Урал спадна заради отказа на много европейски клиенти да купуват руски газ. За България засега няма непосредствена опасност по никакъв начин, както виждаме нещата са спокойни. Но всички плащаме по-високата цена. В момента световните борси в цената калкулират ескалиране на войната, по- тежки санкции и пълно спиране на доставките. Това вдига цените. При разрешаване на конфликта много бързо, според мен, ще има обратното движение и цените на глобалните пазари ще дадат на заден.”
Дали ще има сътресения за туризма в България?
“Руските и украинските туристи през последните години представляват между 3 и 8% от общия брой туристи. Тоест общо двете страни допринасят 6.5 – 8 % от туристическия поток на годишна база към България. Ковид кризата така или иначе сви посещенията от Русия, най- вече свързани с изискванията за зелени сертификати, тестове и др. Така че туризмът вече е консумирал един шок от свиване на руските туристи, не до такава степен от украинските. Последствията ще са сериозни, но трябва да сме реалисти, че те са само 10% от общия поток на чужди туристи у нас.”
Близо 1,5 млн. вече са бежанците в Европа. Към 7 март, 38 000 украински граждани бяха влезли у нас, над 60% от тях само транзитно преминаващи. Готова ли е България да посрещне този огромен за нашите размери поток от хора?
“Тук имаме един своеобразен парадокс. Бизнес организации от няколко години търсят начини за по- лесно приемане и достъп на граждани от трети страни. Украйна е една от страните на пазара на труда, откъдето могат да бъдат привлечени работници. Сега сме в ситуация, в която част от бежанците идват в България, но България не е подготвена, дори след като имаше решение на ЕС да се даде общо за ЕС статут за временно убежище на бежанците с право на работа. Нашите процедури, нашите институции все още не са готови – като че ли това ги изненада. Само допреди няколко дни те даваха сигнали, като че ли трябва да се мине през всички сложни процедури по даване на статут, които по закон могат да отнемат 20 месеца. Необходимо е много бързо да се преустрои работата на администрациятаи всички по веригата, които трябва да дадат възможност на хората, бягащи от войната, да упражняват своята професия, да извършват бизнес и услуги, да работят и да бъдат наемани на трудови договории да се чувстват част от българската икономика”.
Твърди се, че общият ефект от кризата в средносрочен и дългосрочен план ще е много по-голям. Какво се има предвид?
„Войната даде своеобразна цена на сигурността. В Европа живееха с успокоението, че сигурността е даденост и не се налага да се правят разходи, за да се пазиш от агресията. От друга страна същото важеше и за енергийната зависимост от един доставчик, който е доминиран от правителство. В случая енергийните доставки на Русия са контролирани от правителството на Федерацията. За да се преодолее тази зависимост, първо трябва да се плати висока икономическа цена за енергийната независимост в краткосрочен план, а в средносрочен и дългосрочен план трябва да се направят много инвестиции, за да се преустрои цялата европейска икономика и да не разчита в такава степен от един доставчик. Това ще налага много разходи.
За България е важно много скоро да се завърши газовата връзка с Гърция, за да имаме алтернативен източник на газ. Това е със спешна необходимост. Бизнесът трябва да научи, че там, където няма сигурност и няма демократични институции, периодично се случват много неприятни изненади. Това ще е предизвикателството за компаниите, които работят с тези пазари. За България това важи за фармацевтичния сектор. Производството на лекарства е силно насочено към руския пазар, така че това ще е голямо предизвикателство за тях.”
Снимки: БГНЕС
Шуменското село Коньовец отбелязва 160 години от основаването на най-стария конезавод в България. Честванията в стопанството започват на 1 ноември, където представители на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие" ще..
В петък, 1 ноември, сутринта на места в котловините и низините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са от 5° до 10°, в София – 6°. През деня ще е слънчево с разкъсана облачност. Максималните температури ще достигат 17° – 22°, в..
Хора с ментални затруднения ще споделят своята уникална гледна точка към архитектурното наследство на София във фотографската изложба "Архитектурни истории от Стара София". Откриването е на 1 ноември в Културното пространство на Централни хали в..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Днес отбелязваме Международния ден на биосферните паркове, обявен по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. По този повод още през втората..