За първи път България ще има Програма за подкрепа на българските медии зад граница. Това съобщи Антоанета Цонева, председател на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина по време на онлайн среща, организирана от Българската телеграфна агенция. Освен създаването на тази програма, допълнителни 4 800 000 лева са осигурени и за командироване на български учители зад граница. Двете инициативи са получили подкрепа на народните представители от всички парламентарни групи и вече са факт, тъй като са предложени между двете четения на държавния бюджет за 2022 година.

Отреденият бюджет за подкрепа на българските медии зад граница, засега е в размер на 200 000 лева, но ако програмата се реализира успешно, той ще бъде увеличаван – увери генералният директор на БТА Кирил Вълчев. С уговорката, че все още предстоят дискусии и обсъждания, той посочи някои от критериите, на които трябва да отговарят медиите, за да се възползват от целевото финансиране.

„Очевидно е, че информацията, която разпространяват тези медии, трябва да бъде предназначена за българите по света. Актуален въпрос, по който може да се дискутира е дали задължително трябва да бъдат на български език. Медията трябва да осигурява публичен достъп до съдържанието си, независимо дали е безплатен или платен. Необходимо е да разпространява и ново съдържание. Важно е медията да бъде част и от Етичния кодекс на българските медии, сключен през 2005 година, да е ясен нейният собственик, както и при какви условия може да получи средства за поддръжка на създадената от него медия.“

По време на срещата беше засегната и тема, която Антоанета Цонева определи като приоритетна за нея като председател на ресорната комисия в НС, а именно – какво е бъдещето на Държавната агенция за българите в чужбина.

„В момента тече обществено обсъждане на устройствения правилник на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, която ще премине на подчинение на Министерството на външните работи. Правим това усилие, за да засилим нейния капацитет, да спрем припокриването на дейности с различни дирекции на МВнР. Освен това министерството е органът, който може да предлага приемането на различни актове от Министерския съвет, които да позволят на Агенцията да провежда реални политики“, посочи Цонева.

• Ликвидирането на корупцията в институциите е едно от условията за завръщане на емигрантите у нас

Сред въпросите, които сънародниците ни по света успяха да отправят към председателя на Комисията за българите в чужбина, се открои този на Мартина Шопова – журналист от медията на българите в Австрия Melange Bulgaren. Той бе свързан с лансираната от Антоанета Цонева идея за  създаване на мрежа от читалища зад граница. За сънародниците ни е важно да има яснота как дейностите на тези читалища няма да се дублират със съществуващите български културни институти по света?

„Не мисля, че читалищата и културните институти могат да бъдат в конкуренция едни с други – посочи Цонева. – Онова, което се опитваме да направим е да ги включим в обща институционална мрежа, по примера на българските училища зад граница. Аз наистина вярвам, че доброто взаимодействие между гражданската инициатива, подкрепена с правилните мерки от държавните институции, ще позволи създаването на добри практики. Българските културни институти зад граница са само 11 на брой. Освен място, на което се представя българска култура и изкуство, те трябва да бъдат средище, което да окаже подкрепа за местни инициативи на българи зад граница, които да се осъществят там.“

В разговора беше засегната и най-актуалната тема за войната в Украйна и българските граждани на нейна територия. Антоанета Цонева отбеляза, че парламентарната комисия за българите извън страната е силно ангажирана с проблемите на българите - бежанци от Украйна и отблизо работи с Министерството на външните работи, включително по въпросите за Директивата на ЕС за временна защита.

Снимки: facebook.com