Една от най-старите и сплотени общности на българи зад граница се намира в Унгария. Характерното за сънародниците ни там е, че много от тях са потомци на градинарите, тръгнали в началото на миналия век към Централна Европа, за да разпространяват тънкостите в отглеждането на зеленчуци.

Животът далеч от родината не бил лесен, но българите в Унгария с общи усилия започнали да създават свои институции. Началото е поставено през 1914 г. с учреденото Дружество на българите в Унгария 1914г., а две години по-късно е създадена и Българската църковна община в унгарската столица. Не закъснява и първото българско училище (1918 г.), а през 1934 г. с дарения на български градинари е построен и български православен храм, наречен на името на светите братя Кирил и Методий.

Близо 20 години по-късно (1957 г.), е построен и Българският културен дом в Будапеща, в който на чужда земя си дават среща самодейни състави, фолклорни ансамбли и детски танцови групи от България. 

Създаването на българското средище става възможно, благодарение на дарените средства от 400 семейства, потомци на градинарите. Но тяхната мечта на едно място в Будапеща да се съберат училище, църква и културен дом не била до край реализирана. С годините намаляла площта на българските градини, наследниците на градинарите поели по свой път и загърбили този поминък. Но и днес в унгарската столица най-силно ги сплотява наследената любов към България и желанието да поддържат жива връзката с родината на дедите си.

• Културен маршрут ще разказва за българските градинари

Така, голямата мечта на градинарите – за построяване на общ български културен и образователен център, е напът съвсем скоро да се сбъдне.

На 3 март т.г. символично беше дадено начало на строежа на Български културно-просветен център, и то близо до българския православен храм и до българската детска градина в столицата на Унгария. Земята отдавна е откупена от българи, но строителството на сградата става възможно благодарение на безвъзмездната помощ от унгарската държава. Страната домакин е отпуснала 8 млн. евро за построяване на българското средище, а сънародниците ни са една от малобройните групи сред населението в Дунавската държава. Според данни от последно преброяване в Унгария има около 6 хил. българи.

„Това е голям жест към нас, защото времената са трудни за всички, но това ни дава сила и оптимизъм, че ще се изпълни нашата заветна мечта – казва Данчо Мусев, председател на Българското републиканско самоуправление, както се нарича ръководният орган на общността ни в Унгария. 

– За две години сградата трябва да е готова, така е по договор, всички разрешителни и обществени поръчки са одобрени. Цената на проекта е 8 млн. евро, без ДДС. Сградата е над 3600 кв. м. с подземен гараж, съвсем удобна. През 2020 г. и българското правителство реши с 1 млн. евро да подкрепи този проект. Вече всичко е обезпечено. Ние сме много уважавани тук, благодарение на това, че до ден днешен оставаме много сплотени и с това успяваме да издействаме подобна подкрепа. Основният ни имидж е изграден от българските градинари още преди 100 години. Те оставят доброто име на българите, с което се ползваме и до ден днешен в Унгария. Още има някои останали български семейства, които и сега произвеждат зеленчуци по старата технология, в днешни дни сравнима с биопроизводството. Има много улици, които се казват „Български градинар“ или „Българска градина“. През последните 10 години ние, потомците, успяхме да изградим на такива знакови места поне 10 чешми, за да се пази паметта за българското градинарство. Те са в централни места, в паркове и градини, откъдето преминават много хора. Винаги поставяме надпис, на който сме написали, че чешмите ни са символ на чистота и на водата, която е напоявала градините на дедите ни.“

Вече три десетилетия, роля на мост между българската и унгарската култури играе и двуезичното списание „Хемус“.

По думите на Данчо Мусев българите в Будапеща открай време честват заедно всеки празник, свързан с България, но с навлизането на дигиталните технологии физическите сбирки на сънародниците ни са станали голяма рядкост. Затова построяването на новата сграда събужда надежда за повече споделени празници. „Моите родители са ме научили на трудолюбие, скромност и уважение към втората ни родина – Унгария“, казва Данчо Мусев.

„Много важен момент е, че и дядо ми, и моят баща много държаха вкъщи да се говори само на български. Вероятно и в другите семейства, които са дошли в Унгария е бил на почит българският език. Това е причината ние – вече трето поколение в чужбина – да владеем езика. Това е в основата да се запазиш българин. По няколко пъти в годината се връщаме в България, посещаваме събори в родните села на дедите ни край Велико Търново. Продължаваме тази връзка и като каним тук танцьори, хореографи, изпълнители от този край.“