Около българската столица има множество малки манастири, известни още от времето на средновековието като „Софийската Света Гора“. Те са около 40 на брой, но само в малко от тях са запазени храмовите постройки от времето на основаването им. Повечето манастири са обновени в по-ново време. Днес тези скромни, но живи духовни средища се посещават от поклонници и преди всичко от софиянци, бягащи от суматохата на големия град.
Чепинският манастир „Свети три Светители“, посветен на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Иван Златоуст, е един от малкото манастири в България, които са издигнати в равнинна местност, а не в планина. Мястото не е избрано случайно – на близо се е намирала тракийска надгробна могила, чиято сводеста гробница е била използвана от монасите за постница. Сегашните сградите са от началото на 20 век.
Манастирът „Св. Иван Рилски“ край село Курило, днес квартал на град Нови Искър, датира още от Първото българско царство. Разрушен в началото на османското владичество е възстановен в края на 16 век, от когато са и стенописите в храма, дело на известния живописец Пимен Зографски.
Българската столицата осъмна с обилен снеговалеж и натрупана снежна покривка. Летище София работи нормално при зимни условия, съобщиха за БТА от пресцентъра на столичния аеропорт. Извършват се и процедури срещу обледеняване на самолетите...
Есента придава специален чар на скътаното в западните родопски склонове селце Лещен. Каменните му зидове се открояват като стожер на фона пиршеството от багри в природата и пазят уюта на българския дом. Елеонора Тропанкова от БНР-Благоевград ни..
Над град Пещера (Южна България) се намира хълмът Света Петка. Върху него е имало крепост, а името ѝ – Перистера – на гръцки означава гълъб. Предполага се, че е дошло от един от огромните скални камъни в цитаделата на твърдината с формата..