Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българите в Молдова се надяват европейското бъдеще на страната да помогне за съхраняване на традициите им

С български паспорт сънародниците ни в Молдова имат двойна сила – те са и европейски граждани, и мост между страната им и ЕС

Снимка: europe.bta.bg

Как европейската перспектива на Молдова ще допринесе за съхранението на българските традиции в заселения предимно с етнически българи район Тараклия – различни гледни точки изразиха участниците в конференцията "Български гласове за Европа", организирана в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в молдовския град.

“Искаме да живеем в мир, просперитет, да бъдем част от свободния свят. Докато някои решения отнемат време, други трябва да се вземат бързо и решително, като се възползваме от възможностите, които идват с променящия се свят”, заяви молдовският президент Мая Санду на 3 март, когато страната подаде молба за членство в ЕС. Така Молдова стана част от т.нар. Асоциирано трио, заедно с Грузия и Украйна, само седмица след началото на конфликта в съседна Украйна.

Войната се превърна в катализатор на европейската перспектива на региона, а надеждите, които европейското бъдеще на Молдова пробужда у бесарабските българи са в много направления, стана ясно по време на днешната конференция в Тараклия. Специален гост беше българският евродепутат от ЕНП Андрей Новаков, според когото Евросъюзът трябва да открие своето сърце и да проявява повече състрадание и грижа:

Европейският съюз започва от там, откъдето има и едно българско сърце, а в Тараклия те са много. Започва от там, където има университет, в който се учи на български, там където навсякъде пише на български и те поздравяват на родния ти език. Държа да кажа, че българската държава не просто се интересува от вас, а е готова да стори всичко по силите и възможностите си, за да помогне. Правя го и ще продължавам да го правя и аз самият, тъй като представям и вашите интереси на европейско ниво като част от Европейския парламент.”

По време на дискусията се чуха и редица мнения на представители на бесарабските българи, как биха могли да се решат сериозни проблеми, с които от общността не може да се справи сама.

Особено важен сред тях е този за бъдещето на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, чиято мисия е да съхранява и развива българския език, история и традиции. 70% от обучаващите се в него са етнически българи.

“Част от студентите се обучават в съвместната с Русенския университет “Ангел Кънчев” специалност “Бизнес мениджмънт”, която им позволява след завършване да получат българска диплома – посочи ректорът на учебното заведение доц. Мария Паслар и поясни: – Университетът ни работи съвместно и с великотърновския “Св.св. Кирил и Методий”, но и с двете висши учебни заведения, сътрудничеството не е напълно пълноценно. Все още нямаме възможност заедно да подготвяме специалисти и да издаваме взаимно валидни дипломи. Надяваме се, че диалогът, който се води на най-високо ниво между България и Молдова за създаването на филиал на български университет в Тараклия, ще завърши успешно и през новата учебна година тук вече ще работи подобно учебно заведение. Надяваме се, че след това, студентите ще могат да избират и от по-широк набор специалности извън педагогическите, като инженерни, технически, аграрни и други.“

Сътрудничество с музеи от Европейския съюз би допринесло за поддържането на българската култура и традиции в Тараклия, категорична е директорката на Музея за културно наследство там.

Нашият музей е един от малкото в Молдова, които работят в сътрудничество с Българската академия на науките. Вече четири години участваме в различни научни конференции, подготвяме доклади и работим с училища и детски градини. Всичко това е видно и от нашите отчети“ – обясни Татяна Некит и даде следния пример:

“Имаме много хубава идея за изграждането на етно комплекс, който да показва традициите на бесарабските българи. Тя е още от 2016 година. Не можем да я осъществим вече шест години, защото нямаме финансиране.”

Основателят на фондация „Български дух“ Олег Косих припомни, че благодарение на тях, всяка година около 100 ученици от Молдова, заминават да следват в България, където често след това намират и своята реализация.

“Ние няма как да изискваме от ЕС или от България нещо специално за нас, тъй като никой не е длъжен да ни дава нищо. Хубаво е да помислим за една социално-икономическа програма, която да носи ползи и за Молдова, и за България” – посочи Олег Косих.

Бесарабският българин изрази надежда, че европейската перспектива на Молдова, ще позволи на тараклийския район не просто да се запази, а да се превърне в модел как едно малцинство не просто живее в своите рамки, а допринася за добруването на цялото европейско общество. Той предложи и създаването на работни групи по различните държавни политики, в които да бъдат поканени и представители от българските министерства.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Йордания

Момичета от Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Йордания представиха България в своето училище

Две възпитанички на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Йордания представиха страната ни на събитие в своето училище “Хади ал Мухаммади” в Аман. На снимката, публикувана на фейсбук страницата на българското училище, се вижда, че..

публикувано на 22.11.24 в 13:33
Опашка за гласуване във Великобритания по време на изборния ден

Създаването на МИР "Чужбина" ще спре възможни манипулации с гласовете на сънародниците ни зад граница

Почти месец след провелите се на 27 октомври предсрочни парламентарни избори, 51-ото Народно събрание все още не може да започне работа, защото народните представители не могат да изберат пръв сред равни. Политическата безпътица в България се допълва..

публикувано на 20.11.24 в 11:45

Защо улици в Прага носят имената на български будители?

Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..

публикувано на 18.11.24 в 13:35