Светлите християнски празници са време, което мнозина възприемат като кратка ваканция, през която ще се отдадат на кулинарни занимания и на срещи с роднини и близки приятели. Не така стоят нещата за хората, заети в лечебни заведения, на които не веднъж се е налагало да дават тежки дежурства по време на официалните почивни дни.

„Упованието в Господ е това, което ми дава физическа и психическа сила и надежда, за да премина през борбата за нечий живот, през тежките дежурства, които са истинско изпитание. Не е лесно да се устои на нещастието на хората, но пък има и радост, когато видиш благодарността на тези, на които си помогнал“ – казва 50-годишната медицинска сестра Калина Митева. Тя работи в спешното отделение на МБАЛ "Христо Ботев" във Враца от неговото създаване преди 12-13 години. През спешния кабинет минават непрекъснато хора в беда, а ежедневието на медицинската сестра преминава с тяхната болка, страдание, загуба.

В интервю за БНР по повод Великденските празници, медицинската сестра от Враца казва, че отношенията между медицинските служители и пациентите в България варират от “Осанна!” до “Разпни го!”. Все още има много пациенти, които отправят закани, заплахи към лекарите - не спестява тя и чернилката от професионалния живот в бранша:

“Но както Господ ни е казал: “Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани!”, затова аз всячески се старая да изпълнявам тази заповед.  Работата ни в Спешното отделение изисква да бъдем първо, милостиви и да бъдем хладнокръвни, за да може да изпълним нашата грижа спрямо болния. Може би заради това много хора смятат, че сме студени или груби, отстрани така им се струва. Но за да устоиш и да можеш да помогнеш на болния, на ближния, ти трябва да си спестиш многото емоции и да бъдеш хладнокръвен, твърд и силен и заради болния, и заради себе си. Всичко това ти коства много нерви при тази битка за спасяване на човешки живот. Но моята вяра в Господ и Светата Троица, упованието чрез вярата ми дава изключителни сили, за да мога да издържа в професията през всички тези години.”

Интервю: Ива Антонова, БНР-“Хоризонт”