Със Светъл понеделник – деня след Великден, започва Светлата седмица, в която Църквата прославя светите апостоли и Св. Богородица. Това е време, в което Възкресението на Иисус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.

Във всеки от тези седем дни благославяме различни светии: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - Света Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Светлата седмица приключва с Томина неделя, наричана още Празна неделя, когато се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

В някои места България наричат деня след Великден "разтурни“ или “разметни“ понеделник. Това е свързано с обичая "размятване на яйца". Според традицията на този ден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си боядисани в червено яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие.

В празничната обредност през тази седмица специално място заемат люлките, които също имат силно предпазно и магическо значение. Съдържанието на песните, изпълнявани при люлеенето и танца, са посветени на мотивите за змея, самодивите, отключването на водата, на плодородието и бъдещите женитби. На този ден момите, участвали в обичая кумичене, за пръв път се обличали като “свършена“ мома – с риза, нова премяна, наниз, венец, гривни и китка.

В празната седмица, наричана така заради забраната да се върши каквато ида било работа, се играят общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа. За разлика от периода на Великите пости, когато са разрешени само т. нар. несключени хорà (играят се в права редица), вече са разрешени сключените (кръгови) хорà. Това е една от забраните, която отпада с настъпването на Възкресение Христово. Кръгът на обредния танц повтаря формата на слънцето – един универсален култ, дошъл от древността, символ на божественото.

На границата между зимата и пролетта, светът посреща новото начало, празнува възкръсването на природата, празнува младостта и красотата.