Разпръснати в чужди земи след въстания, войни и прекрояване на граници, историческите ни общности все още пазят живо българското си самосъзнание посредством съхраняването на езика, предаването на родовите спомени и почитането на традициите. И все така милеят час по-скоро да се свържат с България.
“Здравейте,
Казвам се Алексей Иванов и съм гагауз с български произход. Надявам се моят призив да бъде видян от президента, министър-председателя и всички компетентни органи, отговарящи за проверката и издаването на българско гражданство...”
Ако заличим името от този апел, той би могъл да бъде написан от всеки гагаузин, който се опитва да получи признание за българския си произход в своята прародина. Според историците гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи от българските земи по време на Османската империя през XIX век. Прогонени от османската заплаха, те се установяват в Руската империя – главно в Бесарабия, поделена днес между Украйна и Молдова.
Алексей Иванов разказва, че е подал всички изисквани документи за получаване на българско гражданство, включително акта за раждане на своята майка. Но от известно време на сайта на Дирекцията по българско гражданство чете следното: “При непредставяне на посочените документи в срок преписката Ви ще бъде разгледана на заседание на Съвета по гражданството с мнение молбата да не бъде уважена”. Този статус се появява при всички гагаузи с български произход през последната половин година, твърди той в писмо до БНР.
Подобна история ни споделя и Светлана Телпиз. Родителите й също подават молба за българско гражданство на основата на български произход, но три месеца по-късно техният статус е променен досущ като този на Алексей Иванов. Самата Светлана също се бори с невидим враг в лицето на българската държава.
“През 2017 г. подадох документи в българското консулство в Кишинев и година по-късно получих потвърждение за български произход – казва тя. – Въз основа на този документ през 2019 г. отново в консулството се записах за кандидатстване за гражданство. Явих се на интервю, на което се интересуваха от националността ми, от роднините ми с българско гражданство – по-голямата ми сестра получи гражданство през 2003 г. на основата на български произход. Навършиха се три години, откакто подадох документи, и все още нямам окончателен статус за техния преглед. Средната ми сестра също е удостоена с мълчание вече три години.”
На въпрос на какво се дължи това проточване във времето, в консулството Светлана Телпиз получава отговор, че новото българско правителство тълкува законите по различен начин и вече не признава гагаузите за българи. Същевременно обаче на страницата на българското Министерство на правосъдието продължава да стои научното становище на Консултативния съвет към Държавната агенция за българите в чужбина, според което гагаузите са българи по произход и молбите им за гражданство трябва да се третират равнопоставено с тези на останалите българи.
В отговор, получен в редакцията ни от Министерството на правосъдието, твърдението за различно тълкуване на Закона за българите зад граница от настоящото правителство е квалифицирано като “спекулация”. Оттам се позовават на изменени текстове в закона през 2021 г., според които задължително условие за придобиването на българско гражданство на основание български произход е удостоверяването на родствена връзка поне с едно лице до трета възходяща степен от български произход – фотокопие на аргументирания отговор на министерството може да видите на Фейсбук страницата ни. А това, според Светлана Телпиз, е първият документ, на чието основание всички българи гагаузи са започнали своето кандидатстване.
В специално създаден форум гагаузите, които се стремят да получат българско гражданство, изразяват разочарованието си от факта, че макар и българи по кръв и произход, не могат да живеят в историческата родина на своите баби и дядовци. Те са готови на всичко, само и само да изпълнят лелеяната мечта на поколения назад и колкото се може по-скоро да се завърнат при корените си.
Снимки: архив
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
33 български неделни училища и 8 български лектората в чуждестранни университети изготвиха материали, които разказват за неизвестни факти от живота и творчеството на знакови български личности и събития в България и чужбина. Всички те са част от..
Българското училище в Сао Пауло, на 16 ноември, разкрива “Коледни работилнички” , в които възпитаниците му ще изработват празнична украса, сурвачки и коледни картички. Това ще става на поредица от творчески срещи, посветени на наближаващото Рождество..