Войната е лошо нещо. Оставя след себе си разрушени градове, разбити човешки съдби и много мъка. Конфликтът в Украйна, който зрееше отдавна и въпреки това ни изненада, с кръвта на невинните жертви породи вълна от съпричастност и свърза с невидими нишки хора от различни краища на света. "Състраданието им помогна да се сплотят и, което е важно за нас, ни показа, че не сме сами", сподели пред Радио България Мария Желязкова, етническа българка от украинското бесарабско село Чушмелий и член на местния български танцов ансамбъл със същото име. Свързахме се с нея, за да ни разкаже, как се промени животът на българите там в условията на войната, както и да обърнем поглед назад, към общите ни корени.
Мария разказва, че ако не са новините, в селото дори не биха разбрали, че има война – спокойно e, взривове не се чуват. Но всички имат роднини и приятели из цяла Украйна. "Всеки ден започваме с това, че се обаждаме на нашите близки, за да ги чуем, че са живи. Животът от два месеца спря. Молим се и гледаме с какво можем да сме полезни на армията, хората, които се нуждаят от помощ", разказва събеседничката ни. Нейният дом за месец приютил семейство с малко дете от Киев. Детето било болно, след като дни наред се укривало с родителите си по мазетата от бомбардировките. "Те ни бяха съвсем чужди, но вече сме като роднини. Бедата обедини много хора и мнозина намериха сродни души", споделя Мария. Допълва, че в Украйна отвсякъде идва хуманитарна помощ, включително от България.
80-90 % от жителите на Чушмелий са предпочели да останат у дома въпреки конфликта. Заминали малко майки с деца, но част от тях по-късно се върнали. И не само те. "Много хора, които преди все не намираха време, се върнаха при родителите си от Киев, Одеса, други градове. Улиците се изпълниха с деца, което е приятно. Жалко е само, че поводът е лош", допълва жената. По думите ѝ, в селото живеят около 4000 души.
"Ние всички приказваме на български език. Нашият диалект е различен от чисто българския, но като отиваме в България, нямаме езикови затруднения, разбираме се. Тук в Бесарабия има много български села и всяко от тях има свой диалект. Историята на чушмелийци, казват, започва от Каспичан. Но делегация от нашето село отиде там и нищо общо не можа да намери с каспичанската култура, архитектурата и диалекта."
Жителите на селото обаче пазят старинни носии, килими, накити от прабаби и прадядовци. Надяват се един ден цялото това богатство да бъде изследвано от етнографи, които да разкрият в детайл техните корени.
Селото първоначално се наричало "Чушма варовита", а по-късно "Чушмелий" заради извор в самия център, около който е възникнало. По времето на СССР било официално прекръстено на "Криничное", но местните държат на името, което те сами му дали.
"Много се гордеем с това, че селото ни пази традициите си. Сред тях са и пешкирите, тъкáни на стан, които ги няма в другите бесарабски села, килимите. Пазим християнските празници – всеки със своя обичай. Сега идва Гергьовден, който при нас се празнува много красиво, с курбан, а по Коледа мъжете обикалят и пеят български песни", разказва Мария, но добавя, че сега заради обстановката нищо не е същото. Светлата Пасха минала, както никога в Чушмелий. След църквата хората се прибрали по домовете, вместо, както е обичаят, да отидат при кръстници, при родители. Така се очертава да мине и наближаващият Гергьовден.
Друга част от запазената българска култура е кулинарията. Всеки гостенин на селото е гощаван с местните деликатеси – традиционния курбан, зеле с ориз и месо, топла овча яхния със счукан червен пипер и, разбира се, баница, посочва етническата българка:
"Баницата при нас се казва "зелник". Точи се тънко-тънко тесто, между слоевете се слага сирене, залива се с мляко с яйце и се запича. Правим също рулца от тесто с домашна мая. Всичките тези тестени изделия са със сирене и се пекат в пещ. В нашето семейство ние още печем хляба в пещ. Хората ползват стари пещи или нови, направени по стар проект."
Гордост на селото е и ансамбълът за български народни танци "Чушмелий".
"Ансамбълът официално беше създаден преди 5 години. Но започнахме да го обмисляме доста по-рано. В него участват 22 души, които имат голямо желание да танцуват. Но временно сме преустановили дейността си – първо заради коронавируса, а сега заради тази неприятна ситуация… В нашето село са се съхранили две-три хорá от старите хóра, които танцуваме много години. Когато се основа ансамбълът, първият ни ръководител беше от България – Петър Димитров. Той ни донасяше оттам репертоар с елементи, които не знаехме, но се научихме да играем, – разказва Мария Желязкова и продължава: – Ансамбълът е основан по личното желание на моята братовчедка Мария Чанева. В него има много роднини. Мария, която е най-голяма по възраст сред нас – на 50 години, е и като отговорник на ансамбъла. Хората много я уважават и затова всички ѝ казват „кака“. „Както кака каже, тъй ще го правим“, казват те."
Жителите на Чушмелий, като всички украинци, се надяват войната по-скоро да свърши. Сигурни са в победата, "защото нищо лошо не сме направили". А това би означавало и постепенно завръщане към нормалния живот.
Снимки: личен архив
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..
Българският образователен център "Нов живот" в Чикаго отпразнува Рождество Христово – най-светлия и радостен празник, очакван и от децата, и от..