Вече единадесета година Националната мрежа за децата изготвя мониторингов доклад, наречен "Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?". И тази година държавата не надскочи летвата на среден (3). И все пак оптимистите биха казали, че надежда има - от 3.09 през 2021 г. по шестобалната система, през 2022 г. оценката се повишава до 3.18.
"Бележник" е единствен по рода си в България независим доклад за напредъка на държавните политики за деца, основан на данни и анализ на различни области от грижата ни за децата – благосъстояние, семейна среда и алтернативни грижи, закрила от насилие, правосъдие, ранно детско развитие, детско здраве, образование, спорт, култура и свободно време. Получената оценка означава, че държавата декларира готовност за решаване на проблемите, но са предприети минимални и непоследователни стъпки и липсва видим резултат.
Автори на анализа са 30 експерти и 7 външни оценители, но с мнения се включват и деца, млади хора, родители и професионалисти. Освен констатации, докладът дава и конкретни препоръки за подобряване на работата на държавата и институциите. И през 2022 година експертите обобщават, че все още липсва стратегически план по отношение на политиките за деца, висока остава детската бедност, проблемът с липсата на единна система за регистриране на насилие над деца става все по-остър, пандемията е изострила неравенствата в достъпа до качествено образование, все още няма ясен фокус върху детското здравеопазване.
"Вече 11 години оценяваме детските политики и за това време не помръднахме от оценка „3“. Миналата година Националният статистически институт изнесе стряскащи данни – детското население в България е намаляло наполовина от 1992 година. Ако имахме добри политики, това нямаше да е така. Вече трета година сме без стратегия за детето, документ, който трябва да показва какви да са тези политики", каза при представянето на доклада Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.
Най-зле според оценяващите държавата се е представила в областта "Спорт, култура и свободно време", където заслужава 2.98. "Културата и изкуството все още не се използват като инструменти за постигане на учебни цели. Липсва цялостна политика за развиване на детския спорт и детските спортни клубове от най-ранна възраст, а заедно с това и подходящи условия за спорт и игри на открито и закрито, особено в малките населени места и центровете на големите градове", гласи мнението на експертите.
Най-висока оценка получава образованието, макар и в сложните условия на пандемичното ту дистанционно, ту присъствено, ту хибридно обучение – 3.65. Като проблем в тази сфера се очертава липсата на диалог и ясна визия, как да се върви напред. Дебатите се ограничават до хаотично предлагане на немотивирани мерки, без задълбочени проучвания за последващия ефект от тях, сочи анализът.
В документа се изтъква, че България е сред държавите с най-високи нива на детска бедност – всяко трето дете у нас (36.2% или 440 000 деца под 18-годишна възраст) живее в риск от бедност и социално изключване. Случаите на насилие срещу и между деца нарастват прогресивно и стават все по-публично тиражирани, а в същото време няма достатъчно и достъпни общи и специализирани услуги за деца, пострадали от насилие. Фокусът се поставя върху санкциите и наказанията, но не и върху необходимостта от превенция и подкрепа.
Основателни критики получава и детското здравеопазване. Изтъква се, че липсват педиатрична стратегия и регионална насоченост на здравните политики за преодоляване на проблемите с достъпа до здравеопазване, детската смъртност и уязвимостта на определени групи. Здравните услуги за редки и хронични заболявания са концентрирани в столицата и големите градове. В страната живеят много деца, които получават здравна грижа едва когато здравето им е сериозно влошено.
"През годините сме получавали не веднъж упрека, че пишем прекалено ниски оценки, че не разпознаваме старанието на държавата в дадени области. Не, ние сме тези, които най-много искат държавата да има висока оценка. Но когато не се е случило нищо или има влошаване на политиките по дадени причини, няма как да пишем шестици" – каза в интервю за БНР Пламена Николова, директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата.
Експертите подчертават, че няма повече време за отлагане на ключовите реформи и държавата трябва да заработи в интерес на бъдещето и благополучието на нашите деца, за да не изградим ние сами и доброволно пред тях нови Железни завеси.
Снимки: архив, Национална мрежа за децата, БГНЕС
България осъмна в бяла приказка и денят ни напомни, че всичко тече, всичко се променя. Дали това важи и за родния ни парламент?- Йоан Колев тръгна по следите на отговора. Изкуството, като по- безболезнен и ясен начин да..
В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..