На 21 май е празникът на Св. св. Константин и Елена, почитани от църквата като равноапостоли. Константин е първият официално признат християнски римски император. През 313 година, чрез Медиоланския едикт, издаден от Лициний и Константин Велики, християнството е обявено за равноправно на останалите религии. Благодарение на него престават гоненията срещу християните. Според някои източници, Константин изпратил в Йерусалим своята благочестива майка Елена, която вече била на 80 години, възлагайки ѝ да намери и пренесе християнски реликви.
Легендите разказват, че именно Елена посочила мястото, на което били открити три кръста, сред които бил и Светият кръст, на който бил разпнат Христос. По нейни указания и с нейни средства били построени няколко църкви – във Витлеем, на Елеонската планина и др. В България на този ден своя храмов празник отбелязват десетки църкви, някои от които са били култови места още в Ранното Средновековие. В Странджанско с иконата на светците танцуват своя огнен танц нестинарите, но те обикновено отбелязват празника на 3 юни, по стар стил. В останалите райони на страната съществуват различни обичаи, които се изпълняват на този ден. В някои селища кършат филизите на лозите, в други – извеждат ритуално стадата на паша, както това се прави на Гергьовден и пр.
Сред народните песни, посветени на Константин и Елена, особено интересни са образците от нестинарските села в Странджанско, които разказват истории, свързани със старинния обичай. Като „Тръгнали са свети Костадин и Елена“ в изпълнение на Манол Михайлов, в която светците отиват на гости при баба Нуна и баба Злата (легендарни нестинарки от село Българи, реално съществували личности). Сядат заедно на трапеза „хляб да ядат“ и се уговарят да се срещнат на „ден свети Костадин“, когато „гайдата засвири и тъпанът задумка“.
Около празника на Св.св. Константин и Елена в много странджански села се прави „панагир“ (общоселски събор), който се превръща във весел празник, с много песни и хорá. За такъв празник се подготвя и героят от „Димо майка си думаше“ в изпълнение на Марина Парушева от с. Индже войвода, Бургаско.
На 21 май празнуват и всички, които носят имената на светите равноапостоли Константин и Елена, както и техните производни – Елка, Еленко, Лена, Ленка, Ленко, Костадин, Костадинка, Динко и др. В чест на празника звучат песни, в които се споменават тези имена. Сред тях избираме веселата северняшка песен от репертоара на Добра Савова, в която Еленка е красива и нежна като ˮпъпка трендафил“.
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..