Турция ще се пазари за членството на Финландия и Швеция в НАТО 

Турция няма да подкрепи присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, категорично заяви Реджеп Ердоган. Турският президент предупреди правителствата в Стокхолм и в Хелзинки да не си правят труда да му пращат делегации да го убеждават да не налага вето. Анкара обвинява двете най-северни членки на ЕС, че подкрепят смятаните от Турция за терористични Кюрдска работническа партия и организацията на Фетулах Гюлен, предава БТА. Стокхолм и Хелзинки подготвят посещения на своите външни министри в Анкара, за да разрешат проблема с турското вето. За да промени своята позиция, Турция очаква да получи от САЩ изтребители F-35, съобщи Bloomberg, позовавайки се на свои източници.  

Македонското духовенство се върна в лоното на Сръбската патриаршия 

В Белград беше проведена първата литургия в съслужение на Охридския архиепископ Стефан, сръбския патриарх Порфирий и владици на Македонската православна църква – Охридска архиепископия и Сръбската православна църква, съобщи порталът religija.mk. Това стана след като съборът на Сръбската православна църква в Сремски Карловци, по искане на македонските архиереи, даде статут на най-широка автономия за Македонската православна църква и премахна схизмата над Скопие. Критиците на споразумението твърдят, че Македонската православна църква доброволно се е отказала от искането за автокефалия от Белград и се е върнала към статута в Югославия от 1959 г. на най-широка автономия в рамките на Сръбската православна църква. Така окончателният статут за автокефалията ще се решава с общ православен консенсус, за което ще е необходимо и съгласието на останалите православни църкви. 

Гръцкият премиер беше приет от президента на САЩ в Белия дом 

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис посети САЩ и се срещна с президента Джо Байдън. Двамата обсъдиха кризата в Украйна и начините, по които САЩ могат да допринесат за освобождаването на Европа от зависимостта от руския газ. Според вестник “Кathimerini“ Байдън е благодарил на Мицотакис за „моралната водеща роля, която е изиграла Гърция“ след началото на „варварската инвазия на Русия в Украйна“. Гостът е отговорил, че „нашите страни винаги се намират на правилната страна на историята“. Голяма част от дискусията е била посветена на превръщането на Александруполис в регионален енергиен възел и на американските инвестиции в Гърция. Мицотакис е поканил Байдън да посети страната и е заявил желание Атина да закупи ескадрила самолети F-35 и безпилотни дронове.  

За първи път в историята си Албания може да има президент жена 

Албанският парламент започна процедура за избор на президент, като по конституция се гласува в пет тура с падащо мнозинство. Управляващите социалисти имат нужното обикновено мнозинство, за да изберат президент при четвъртото или последното гласуване. Социалистическата партия е сформирала работна група за излъчване на държавен глава и вече е изготвила предварителен списък. В него влизат 9 жени, които вече са заемали високи държавни постове. Сред тях са бившият министър на отбраната Мими Кодели, бившият председател на парламента Валентина Лескай и бившият прокурор Ина Рама, пише Makfax.  

Над 20% от жителите на Кипър са чужденци 

Всеки пети живеещ в Кипър е чужденец, сочат първите данни от националното преброяване, обявени от Статистическата служба на страната. Малката средиземноморска държава увеличава населението си, но остава под 1 млн. души. Чужденците граждани на ЕС и трети страни са над 190 хил., или около 21% от населението. Броят им се e увеличил с над 10 000 за 10 години след предишното преброяване. Област Пафос на западния бряг е най-предпочитана от чужденците. Още не е ясен броят на българите в Кипър. Тези данни все още се очакват, предава кореспондентът на БНР на острова Бранислава Бобанац. Населението на страната се е увеличило с над 9% и достига 918 000 души, като тенденцията е за намаляване членовете на семействата и застаряване. 

Румъния иска да регулира даването на частни уроци от учителите 

Румъния готви закон, забраняващ на учителите да дават частни уроци на учениците от техните класове в училище. Така властите искат да ограничат практиката, която се разраства след началото на пандемията от Covid-19, съобщава „Romania insider“. Ограничението ще бъде наложено чрез законодателен пакет - част от програмата "Образована Румъния". Едно от всеки три деца е взимало частни уроци през учебната 2019/2020 г. Проучване показва, че голяма част от родителите смятат, че частните уроци са нужни, за да получи детето им подходящо образование. 80% от родителите заявяват, че виждат значително подобрение в способностите на децата си в резултат от частните уроци. През миналата година семействата са давали месечно по 60 евро за частни уроци, като 40% от частните ученици, взимат уроци по повече от един предмет.  

Съставил: Иво Иванов 

Снимки: ЕПА/БГНЕС