Никой българин няма да сбърка неподражаемите цветове и образи, които се открояват в картините на Владимир Димитров – Майстора, един от най-големите български художници. И както всеки гениален майстор, и той е оставил скрити символи и послания към идните поколения, които ще се възхищават и вълнуват от дарбата на художника. Действително, картините на Майстора носят българския дух – на нашето село, на българската природа, но темите, заложени в тях са общочовешки и вечни. Темите за войната, за природата, за чистотата на човека – те са вълнували съзнанието на художника. В центъра на своята вселена Майстора поставя скромния, отруден човек, здраво стъпил върху българската земя. Както сам казва приживе – „българските хора от селото – това са бащи – патриарси и майки – светици“. Така ги вижда и така ги рисува в картините си.
Като потвърждение на това е историята на една от емблематичните творби на Майстора. Картината „Млада жена от с. Шишковци“, както я е озаглавил авторът, заминава през 30-те години за участие в едно Венецианско биенале. От там се завръща със златен медал и с названието „Българската мадона“. Така тя е позната и сега – картината, която посреща всеки, дошъл в галерията „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.
„Ние сме длъжници към неговото огромно творчество и за това доколко светът го познава. Оказва се, че ние – българите, знаем много повече за картините на Леонардо да Винчи, скритите им послания, а дори не подозираме какво ни е оставил този български гений – Майстора. Той е не само наш, той е световен майстор на четката“ – казва художникът от Кюстендил Евгени Серафимов, който винаги се спира с ученици пред картината „Българската мадона“, с изображението на момиче сред червени ябълки и цъфнали цветя.
„Това е най-разпознаваемото българско лице, сред картините и когато се каже българска жена, това е лицето, което изпъква в съзнанието ни“ казва Евгени Серафимов и насочва вниманието ни към закодираните послания в картината:
„На това платно Майстора е нарисувал Дафина Котева, едва на 14 години, от с. Шишковци. Нарисувана е с изключително нежно, бледо лице, на фона на една ярка, интензивна природа. Девойката е изобразена само с охра и сиво. Това са и цветовете на нейната дреха – носията, на нейното лице и на ръцете. Тук няма цветни гайтани, характерни за кюстендилските дрехи, но виждаме странен контраст между девойката, която художникът рисува като прозрачен дух и то на напълно ярък фон от зрели ябълки и червени цветя. Това е пълен контраст, който предизвиква учудване у зрителя. Но историята е скрита в съдбата на Дафина. Когато е рисувана картината, момичето е болно от туберкулоза, страшна болест, която в началото на XX век е бич в българското село. Заради недохранване и липса на медицинска грижа, болестта е причината стотици хора да си отидат от този свят. Малко след като Майстора рисува Дафина, тя умира. Важно е да кажем, че тя е от много скромно семейство. Опечалените родители дори нямат снимка на момичето. До скоро неизвестен, в галерията пристигна преди години по-малък портрет на Дафина, който Майстора е направил, за да подари на семейството. Той също разказва за „Българската мадона“.
И ако приближиш много близо и погледнеш зениците в знаменитата творба на Майстора, ще видиш, че там има ябълки, с винено червен цвят и с малки тъмни листенца. Така, сякаш в тази угасваща като свещ девойка, в очите стои копнеж към природата, към живота. А може би в очите й се отразява един по-идеален свят, където стои и Дървото на познанието. Това са въпроси, които ни задава геният – творец. За съжаление, ние българите лековато преминаваме през нещата, които имаме. А там – в природата, в традициите, в наследството на големите ни мислители стоят истински важните неща, които имаме. Но първо ние трябва да ги разтълкуваме, за да можем да ги предадем и на света“.
И днес е важно по-често да се вглеждаме в картините на Майстора, в центъра на които стои Човекът. Не човекът на властта и богатството, а малкия, отруден, честен човек, който започва да изчезва и да се разпилява със своите ценности още в началото на миналия век. Това е усетил художникът и неистово се е опитвал да съхрани чрез картините този българин.
„Ако дойдете в Кюстендил, непременно погледнете отблизо картината с Дафина“ – приканва Евгени Серафимов – Нейните очи не са нарисувани с блясък, нейният поглед сякаш е обърнат навътре, към себе си, към вечното. Точно както се рисуват икони. И където и да застанеш срещу картината, ти срещаш непрекъснато следящия те поглед, както е в иконописта. Това е девойка, която те следи с поглед и иска да каже – ти мой наследнико какво знаеш за живота, какво ще оставиш след теб? Има много въпроси, но картината дава и отговори, а в залата има голям надпис на старата латинска сентенция – „Животът е кратък, само изкуството е вечно“. В потвърждение на това виждаме, как един обикновен, беден, отруден селски човек от началото на 20-ти век, който, по всичко личи, изчезва безименен от тази земя, в един момент се превръща в разпознаваем събирателен образ на България. Така великото изкуство успява да пренесе красотата на момичето, но не само външната, а и душевната чистота и благородство на девойката“.
Празниците в Долината на тракийските царе са сред най-значимите в Община Казанлък. Всяка година те обединяват традиционни и съвременни форми на различни изкуства – музика, театър, изобразително изкуство, фотография и нови технологии, за да..
На 28 и 29 август площадът "Свети Александър Невски" за пореден път ще се превърне в концертна зала под открито небе. Българската оперна дива Соня Йончева възнамерява двудневният фестивал "Гала в София" да се превърне в ежегодна традиция – мост..
Бившият Дом-паметник на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа трябва да бъде запазен и да се превърне в туристическа дестинация, която да носи ползи и средства за региона. Около това мнение се обединиха посетители на фестивала Open..
Нуждаем се от доза смелост, за да проходим коридор, дал убежище на същества, родени във фантазмена вселена. Но има и надежда, ако се изгубим –..
С настъпването на есента Берлин се превръща в оазис на българската култура и изкуство в Германия. Българският културен институт (БКИ)в германската..