Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За нестинарите днес е Денят на свети Костадин

Честит панагир!

Снимка: БГНЕС

Празникът на св. св. Константин и Елена по стар стил е на 3 юни. В нощта срещу 4 юни в някои села в Странджа и до днес се извършва обичаят Нестинарство – танц с боси крака върху жарава.

Да припомним също, че през 2009 г. ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища – България".

Нестинарски икони на св. св. Константин и Елена и св. Пантелеймон

Подготовката за празника на свети Костадин, както го наричат в Странджа, започва в ранни зори с "обличане" на нестинарските икони с ярко червен плат, украсен с цветя. С тържествено шествие, иконите се носят към извор с лековита вода – аязмо и там ритуално измиват дръжките им. Това е една от разликите между нестинарските и църковните икони – дръжките са задължителни при нестинарските.

Привечер, нестинарите отиват в параклиса, където се съхраняват иконите на св. св. Константин и Елена и други нестинарски светци.

Дръжка на нестинарска икона и икона на св. Георги

Постепенно се събират хората от селото, а музиката, която звучи, се изпълнява обикновено на тъпан и гайда. Една от автентичните мелодии, които съпровождат обичая преди десетилетия, са записали Костадин Варимезов – гайда и Огнян Василев – тъпан. Същата мелодия нотира Марин Големинов, когато посещава с. Българи и присъства на целия обичай. Композиторът, тогава 30-годишен, вече е избрал сюжета на своята танцова драма "Нестинарка" и е написал част от музиката, но решава да изучи на място тайнствения нестинарски обред. В спомените си той описва силното въздействие на музиката, танца, мистичната атмосфера, усещането за дълбоките корени на тази традиция. Споделя, че захвърлил фотоапарата и магнетофона си настрани и се заловил на нестинарското хоро. По-късно тази мелодия ще стане една от основните теми в "Нестинарка", истински шедьовър в българската музикална литература.

Снимки: БГНЕС, Албена Безовска



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11
Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15