Какво ли е да снимаш с акула? Как би ти стояла автентична дамска шапка от началото на XX век? Какво е кодирано в българската забрадка и как правилно да се слага тя? Всичко това и още много любопитни истории ще може да научите и действително да преживеете това лято в Бургас. За целта е необходимо само да се разходите из четирите музейни експозиции на Регионалния исторически музей в града и да посетите специално обособените атрактивни места за селфи снимки, които екипът му е подготвил тази година. Така, с лек завой към миналото, получавате възможност да разнообразите морските си активности поне за ден.
"В Природонаучния музей в една от залите е направен панел на стена с голяма бяла акула и всеки, които прояви желание може да се снима с нея – разказва Милен Николов, директор на РИМ-Бургас. – В Историческия музей, благодарение на огромното съдействие от страна на директора на бургаския театър "Адриана Будевска", ние се сдобихме с част от реквизита им от копия на дамски шапки от края на XIX и началото на XX век. Така, в изложбената зала обособихме ретро кът за снимки с интериор, представящ богата градска къща от периода."
А шапките, наред с богатите дълги рокли, са един от модните белези на Освобождението на България след 1878 година. След приемането на Търновската конституция духът на Европа започва да се усеща из търновските улици и най-осезаемата промяна се наблюдава в дамското облекло. Промяна, която буди едновременно недоумение и възхита. Свидетелство за това намираме из пожълтелите страници на вестник "Борба", където четем: "В Търново … има дами, и то доста много, които носят цилиндрически шапки като турските и албанските едно време фесове. …Това не е нашенско облекло, а една пъстра смесица, която прави жените много смешни и да се чудиш те търновки ли са, европейки ли са, туркини ли са, албанки ли са."
Директорът на музея в Бургас признава, че шапкарството, като занаят у нас, е на път да изчезне. Това била и причината да търсят театрален реквизит, а не да изработят шапките сега. Просто нямало къде.И ако се върнем към историята от преди век "нашенско" било не шапката с пера, а забрадката, която служела като "паспорт" на българката и давала информация от кой край е тя, какво е семейното ѝ положение, религия и статут в обществото. Цяло лято в Етнографския музей на Бургас посетителките ще могат да се докоснат и изпробват подобни автентични кърпи за глава. Милен Николов с благодарност споменава бабите от село Люляково, които помогнали на екипа му да намери и закупи близо 30 от тези забрадки. На желаещите ще бъде показано как точно се прави т.н. „забрадване“ и ще могат да запечатат този момент в снимка за спомен до истински български стан за тъкане.
Възможността да се видим като император, чийто лик е отсечен на монета, ще ни бъде предоставена това лято от Археологическия музей в морския град. В една от залите му, като арт инсталация, са монтирани стойки на пода с различни видове монети и посетителите ще могат да се заснемат, изобразени на антична монета.
Като сувенири пък ще бъдат предлагани, в духа на древността, реплики на оригинални чаши за вино от Древна Гърция, Рим и Средните векове. Чашите са изцяло ръчна изработка и са по модел на оригинални артефакти, открити от Бургаските археолози при разкопки, уточнява Милен Николов и гордо отбелязва, че всяка една от тях е истинско произведение на изкуството. За първи път ще бъде организирана и винена дегустация на място, с продукция от местна изба. И така "миналото" и "настоящето" в Бургас си подават ръка в очакване на новите туристи.
Съставила: Весела Кръстева
Снимки: Facebook/burgasmuseums
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно..