По време на Балканските войни десетки хиляди българи бягат от Източна Тракия, за да не попаднат под османска власт и станат жертва на имперската войска и башибозук. Напускайки родните си места, те биват разселени в различни краища на освободена България. Едно от тях е местността “Соката” на брега на Черно море, преименувана от жителите ѝ на “Сарафово” – на името на “спасителя на бежанците” инж. Стоимен Сарафов.
“След месеци на лутания първите 56 семейства на тракийски бежанци страдалци – едно от които на моите деди, пускат корен на това място”, разказва Гинка Герова, жител на квартал “Сарафово” в Бургас. В началото, преселниците живеят във временни сламени колиби заедно с добитъка, издигат си и къщи от бодливи храсти, наричани “драки”.
През 1922 г. те се сдобиват със статут на български граждани, регистрират свое селище и дори избират кмет.
“Историята на квартала започва с една голяма национална и лична трагедия от 1913 г. – продължава Гинка Герова. – Поредица от мирни договори между великите сили стават причина много българи от Одринска Тракия да изоставят родните си места, домовете си, поминъка си. Трагедията е огромна – десетки хора, сред които жени и деца, биват зверски избити. Страшно е и разорението, сполетяло българския народ в Тракия. То е дошло внезапно, с голяма сила и като мълния, от корен е помело всичко.”
Заради модерната си инфраструктура и луксозни къщи, потънали в зеленина, квартал “Сарафово” днес често е наричан “Бургаския Бевърли Хилс”. Всичко това обаче нямаше да го има, ако навремето инж. Стоимен Сарафов – директор на Главната дирекция за настаняване на бежанците, не беше прозрял потенциала за развитието на морски туризъм в местността.
Именно на неговата всеотдайност тракийските преселници дължат признателност за бързото облагородяване на мястото, за построяването на широките и прави улици, за изграждането на водопроводната и канализационна мрежа.
Инж. Стоимен Сарафов се ражда през 1865 г. в Кюстендил. Едва деветгодишен остава сирак и израства в сиропиталище в Лом. Учителите в местната гимназия забелязват изключителните му математически заложби. Те успяват да съберат средства и заедно с малка помощ от Министерството на просвещението да го изпратят да се учи в Политехническия университет в белгийския град Гент. Макар там да му предлагат преподавателско място, младият инженер решава да се завърне, “за да даде своя принос за развитието на България в икономическо и техническо отношение и да стане процъфтяваща страна като Белгия”.
В родината той заема постове в правителствата между 1897 и 1931 г., заради всеотдайната си дейност го наричат “бащата на железниците”, “душата на Българското инженерно-архитектурно дружество”. Ала “спасителят на бежанците” оставя сърцето си при хората от Одринска Тракия, където с негово съдействие всяко семейство получава земя и дом.
Инж. Стоимен Сарафов дарява също много лични средства за построяването на училище за бежанските деца, отпуска им и стипендии. Обичан от жителите на квартала, той често бива канен за кум или кръстник. Отива си от нашия свят през 1931 г. във Виена, след тежко боледуване. Многохилядна траурна процесия с бежанци от цялата страна го изпраща в последния му път, а на железопътния мост при софийската Сточна гара два локомотива с пронизителен сигнал се присъединяват към тяхната тъга.
Съвсем наскоро жителите на “Сарафово” отбелязаха с двудневни тържества основаването на своя квартал. Потомците на някогашните тракийски бежанци и днес помнят благодетеля, поставил мехлем върху раните на техните предци. Затова и новата паметна плоча върху читалището в квартала завинаги ще слави името му.
Съставил: Диана Цанкова по интервю на БНР Бургас
Снимки: БГНЕС, БНР– Бургас, burgas.bg, архив
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 10 ноември 1989 г., на пленум нa Цeнтрaлния кoмитeт нa Българската комунистическа партия (БКП) Тoдoр Живкoв е освободен от поста генерален..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е..