Като внезапно появила се буря на летния небосклон, новината за разпадането на управляващата коалиция в България завари неподготвени повечето българи. От една страна всички виждаха признаците на надвисналата опасност, от друга – никой не подозираше, че точно в този момент на някого от коалиционните партньори ще му хрумне да напуска коалицията, точно преди така очакваната актуализация на бюджета. Насред нищото, в условията на назряваща тежка икономическа криза, лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че изтегля министрите си и слага край на „агонизиращата коалиция“.
Като причини за разпада, Трифонов изтъкна разногласията по въпроса за РС Македония* и факта, че в държавата вече няма пари. Преди изявлението му, трима от министрите на партията са напуснали заседанието на Министерския съвет заради "изключително лошия бюджет", представен от вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев.
Реакцията на премиера Кирил Петков не закъсня, с открити обвинения към министъра на регионалното развитие Гроздан Караджов, че настоявал за увеличение на бюджета за пътища с още 1,8 милиарда евро към определените 1,1 млрд. Тези пари, според премиера, е трябвало да отидат в същите фирми, които участвали в корупционните схеми досега.
От последвалите взаимни обвинения от двете страни стана ясно, че път към помирение в името на общонационалното благо няма.
Някои експерти определиха действията на Трифонов като умел политически ход, имащ за цел да вдигне рейтинга на партията му и спечелване на по-добри позиции при следващи избори. Дали ще се стигне обаче до тях е друг въпрос, защото Кирил Петков обяви намеренията си да продължи да управлява с „правителство на малцинството“ и отправи косвена покана към депутати от ИТН, които по думите му „мислят като хората“ от неговата партия.
„Днес е денят на водораздела, може да сте от страната на корупцията, от страната на мафията, от страната на хората, които използват обществен ресурс, за да си ги сложат в джоба, или да имаме принципна позиция, където всеки лев трябва да се отчита на хората, които всъщност са ги дали, защото това не са пари на държавата, това са пари на всички нас“, заяви Петков, на извънредна пресконференция, по повод на изявлението на Слави Трифонов.
Кои ще бъдат дванадесетимата депутати, които ще подкрепят евентуалното правителство на малцинството остава загадка, защото ИТН са твърдо убедени, че такива сред тях няма. Остават депутатите на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, но разделителните линии между тях и партията на промяната са прекалено ярки, за да бъдат прекрачени. Още от самото начало „Продължаваме Промяната“ бяха категорични, че няма да правят коалиция нито с ГЕРБ, нито с ДПС. Остава „Възраждане“, а техните условия за участие коалиция и подкрепа на правителството са повече от неприемливи за политическата линия, следвана от Петков.
След проведения по-късно вечерта коалиционен съвет и заявената подкрепа от страна на БСП и „Демократична България“ към премиера Кирил Петков, бурята сякаш изглежда отминала. Въпросът е кой ще застане начело на Външното ни министерство, кои ще бъдат министрите на регионалното развитие и спорта.
Впрочем никак не е без значение кой ще бъде първият ни дипломат, защото досегашният министър Генчовска твърдо отстояваше принципната позиция на България по отношение на РС Македония. Дали обаче тази линия ще продължи при следващия министър – не е ясно, както и хипотетичното присъединяване на 12 депутати към бъдещото „правителство на малцинството“.
*Според Трифонов, политиката на Кирил Петков по отношение на Северна Македония е различна от тази на Министерството на външните работи, парламента и политиката, декларирана на консултативния съвет при президента. По думите му, премиерът е обещал на лидери от Европа и света, че ще вдигне ветото за Северна Македония и прави всичко възможно да изпълни обещанието си, въпреки че повечето българи искат Северна Македония да започне преговори, чак когато тя изпълни договора за добросъседство между двете държави от 2017 г. Така той грубо и безпардонно нарушава подписаното коалиционно споразумение, което всъщност е повод за прекратяването му.
Към 16:00 ч. средната избирателна активност за страната е 26,25% по данни на ЦИК. Това обяви на брифинг заместник-председателят и говорител на комисията Росица Матева. Най-висока е избирателната активност в Смолян – 32,33%, най-ниска в Сливен - 20,34%...
Избирателната активност към 17,00 ч . достигна 28,5% , съобщиха от “Галъп интернешънъл болкан” . Показателят е по-високо спрямо същия час на предходните избори през юни т . г. Активността се движи в сходство с екзит пола, който сме провели през..
За седми пореден път, в рамките на три години, България отново избира народни представители. Както и на последния вот през юни т.г., избирателната активност е ниска. Според анкета на Радио България в центъра на София, общото настроение е, че е нужно..
Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации обединява над 80 български и международни компании, които си поставят една глобална цел –..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..
В брой 24 на предаването говорим за (не)познатите съвременни български будители зад граница: С България в сърцето и в далечна Аржентина –..