Както древногръцките градове спорели къде е родното място на Омир, така и днес две български планински градчета – Банско и Самоков, спорят къде е родното място на св. Паисий Хилендарски, създателя на "История славяноболгарская". За по-голяма доказателствена сила са вдигнати паметници на монаха просветител в с. Доспей и в гр. Банско.

Но най-важните живи паметници на св. Паисий са преписите на неговата история, затова той още през 1762 г. призовава читателите си: "Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!". 

До нас са достигнали над 70 преписа на тези революционна за българите книжица, която се е предавала от ръка на ръка след написването ѝ преди 260 години в Зографския манастир и е дала началото на Българското Възраждане.

Още в бароковия увод, авторът оспорва античната представа за Божието предопределение и пренасочва житейското оправдание за суетността и изменчивостта на човешката съдба в оптимистичната идея, че злото не е вечно, че онеправданите народи, като българите, могат да имат и по-добра участ. "Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят – раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява. Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така. ... Кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само Бог със своите свети присъди".

Светогорецът е пътувал много из българската земя и затова много добре познавал своята публика, това са "простите орачи, копачи, овчари и занаятчии, верни на своя език и род". Като историк, тръгвайки още от библейските времена, Паисий разказва за 33-ма български владетели, като откроява 13 от тях. Това е пантеон, по който и до днес, без промяна в тълкуванието, българските учебници излагат средновековното ни минало. “Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от българския род и език", заявява Паисий за българите, за да вдъхне надежда на един народ, поставен от векове под чуждо господство.

От опита в Атон при пренията с елинските, сръбските и руските духовници, можем да наречем пророчески онези части в "Историята", озаглавени – "Тук внимавай читателю, ще кажем накратко за сръбските крале", както и "За славянските учители". В тях св. Паисий категорично се противопоставя на опитите, които още тогава се правят, да се омаловажи българският характер на великото дело по създаването и утвърждаването на българската писменост и средновековна култура, като вторично им се придаде някакъв безличен "славянски" облик: "При все че москалите, русите, сърбите и други се хвалят, че те по-напред са приели славянските букви и кръщението, но не е така. Не могат да представят за това никакво свидетелство".

Че християнската вяра е съществена за избавлението на българите, Паисий свидетелства с краткото описание на новобългарските мъченици и дейци от османските времена, като св. Пимен Зографски, светците Димитрий Нови Басарбовски, софийските мъченици св. Георги, св. Николай и св. Терапонт, както и с просиялия в Битоля през 1750 г., "в българската земя", св. Ангел от Флорина.

Новобългарският историк отправя и политическо послание към своите сънародници. Обобщено то е: българите са били славни и храбри, имали са свои владетели и държава, равна на останалите в Европа. Но поради несъгласието помежду им, както и във войните със сърбите и гърците, Бог ги е наказал, като е отнел свободата на всички тези народи. Но Бог е милостив. Ако българите останат твърди в своята християнска етика, постигнат съгласие помежду си, започват да се просвещават и продължат да се трудят, то Бог ще им върне свободата и държавата. Точно заради това начертание, което с по-голям или по-малък успех е постигнато през Българското Възраждане, ние трябва да почитаме Паисий, не само като светец, но и като национален пророк и радетел на православната трудова етика.

В своята книга "Времена съзаклятни" (2005 г.) Кольо Ангелов е записал предание, което също потвърждава начертанието на св. Паисий. Когато големият отомански реформатор Мидхат паша през 1864 г. отивал да оглави Дунавския вилает, пренощувал в Шумен. Там рано сутринта бил събуден от звъна на казанджийските и железарските чукове. Когато пашата запитал, кой вдига толкова шум, му било отговорено, че това са българските занаятчии, които започват работа. "А кога турците започват работа?" – запитал отново Мидхат паша. Отговорено му било, че турците не практикуват занаяти. Нищо повече не казал младотурският реформатор, освен: "Няма дълго да властваме над българите".

Снимки: Иво Иванов, БГНЕС, архив