Демографската криза в България отдавна предизвиква дискусии в обществото. И въпреки че всяка власт идва с обещания за преодоляване на обезпокоителната тенденция, досега резултатите будят по-скоро тревога и усещане за безсилие. Георги Бърдаров, писател и университетски преподавател, е сред обществениците, които от години са ангажирани в търсене на решение на проблема. Според него, страната ни е изправена пред два големи демографски проблема – високата смъртност и острия дефицит на младо активно население. „Именно в тази насока трябва да вложим усилията си чрез система от комплексни мерки“ – категоричен е Бърдаров и допълва:

„За мен първата крачка е много конкретна – това е радикална реформа в образователната система. Ако ние демотивираме младите хора на ниво средно училище и висше, значи в България те няма смисъл да останат и няма как да ги накараме това да се случи. А имаме образователна система, в която работят чудесни специалисти. Но нейната философия е свързана с една отминала индустриална национална епоха, тя не е релевантна на съвременния свят. И тази реформа трябва да започне, но не с промяна на учебните програми и изменения във висшето образование. Тук става дума  за смяна на философията на системата. И веднага давам конкретен пример: финландската образователна система, благодарение на която, Финландия, от една от най-бедните губернии на Русия, днес е просперираща държава. Тази система е път и изход от демографската криза у нас“ – категоричен е Георги Бърдаров.

Въпреки че България се нарежда на едно от първите места в Европа по брой университети на глава на население, страната ни е в дъното на класациите по брой на висшисти. Според последното проучване на Евростат, което обхваща младите хора между 25 и 35 години, става ясно, че само около 33% от българите са продължили образованието си в университет и са го завършили успешно. Средно за Европа дипломи имат над 40 на сто от гражданите. Тази тенденция според Бърдаров се дължи на демографията. Просто няма достатъчно млади хора и местата в университетите ни са повече отколкото са зрелостниците. Той е убеден, че сред решаващите стъпки за увеличаване на дела на младото активно население у нас е и имиграционната политика:

„На първо място това е насочването към българските общности зад граница и едва след това от други страни. А ние имаме голяма диаспора – както традиционната диаспора, така и напусналите страната след 89 год. Дали е утопия или не, дали ще се върнат тези хора? Аз обикалям постоянно Европа покрай книгите, които пиша, и виждам една истинска любов и носталгия към България и умерено желание тези хора да се завърнат, ако видят подобрени условия за нормален живот. И ако работим в тази посока това е възможно. Но обещанията на властите не вършат работа, трябва да има конкретни мерки. Трябва да погледнем и глобалната картина. Западна и Южна Европа все повече ще се пренатоварва от демографски натиск, идващ от Африка и Азия. В един момент България, с тези уникални природо-климатични условия и с този демографски вакуум, който се получава, ще се превърне в привлекателно място. Нещо повече – аз предвиждам, и то е много смело, че след 20-на години тук ще идват и чужденци  от Европа, които ще искат да живеят и да работят заради добрите условия“ – казва Бърдаров.

В по-краткосрочен план обаче, държавата трябва да осигури  благоприятни условия на младите хора. „А това включва по-добра жизнена среда, реформа на образователната и здравната система, условия за инвестиции. Но без ускорено повишаване на доходите,  всъщност няма как да се получи“ – заключава Георги Бърдаров.