Първия си досег с оперното изкуство Теодора прави едва на девет. Заплетената история на сцената не я впечатлява, но когато се прибира у дома, в банята опитва да наподоби пеенето на артистите.
На пет години Анна-Мария започва с балет. Скоро установява, че танцуването не е достатъчно, затова добавя пиано, китара и... пеене. Попада на точните хора, които й показват пътя към предопределеното за нея поприще.
Теодора от България и Анна-Мария от Кипър – две момичета, които си мечтаят един ден да пеят в най-големите оперни театри в света.
Теодора Марчева и Анна-Мария Иродоту неотдавна дебютираха в Софийската опера в адаптираната за деца Моцартова опера "Вълшебната флейта". На дипломния си спектакъл Теодора влезе в ролята на злокобната Царица на нощта, а Анна-Мария се превъплъти в нейната дъщеря Памина. След спектакъла и двете чуха насърчителни думи от Пламен Карталов, директор на операта и техен преподавател по актьорско майсторство в музикалната академия.
"Има разлика между това да бъдеш оперен изпълнител и зрител, защото истинската магия става най-вече когато правиш това изкуство – казва Теодора за мотивацията си да избере класическото пеене. – Според мен изкуството като цяло не е от този свят и особено музиката. А операта е най-сложното, тъй като съчетава в себе си всички видове изкуства и в драматургията ѝ винаги са вкоренени философски идеи."
Анна-Мария добавя, че операта няма граници, а музиката е част от нашия живот: "Музиката живее в целия свят и е сама за себе си. Тя е на улицата, тя е вкъщи, тя е в природата."
Двете момичета завършват оперно пеене в класовете на проф. Мария Белчева и на проф. Иванка Нинова. И докато Анна-Мария се концентрира изцяло върху оперното изкуство, Теодора учи пиано при проф. Александър Василенко и композиция в теоретичния факултет и прави първи стъпки в поп и джаз пеенето. Дори се явява в "България търси талант" – за да излезе от зоната си на комфорт и да изпита онова неповторимо усещане да бъде на сцената. Сега на Теодора и Анна-Мария им предстои истинска битка за доказване – да заявят себе си със своите умения и талант и да се надяват, че някой оперен театър ще им подаде ръка.
Младата оперна певица от Кипър идва в страната ни преди няколко години по препоръка на своя учител, който също е минал през българската образователна система, и е решила да остане в България, надявайки се оттук да започне своята кариера.
“Човекът, който иска да се занимава с това нещо, не трябва да се отказва – категорична е Анна-Мария. – Всеки ден, ставайки от леглото, той трябва да си казва – това искам да правя в живота си и трябва да пея.”
Освен постоянството, Теодора изтъква и че младият оперен артист не бива да отказва роли.
“Оперният артист трябва да има огромно търпение и да бъде изключително дисциплиниран и работлив, защото това е професия, която просто няма как да стане от раз – продължава тя. – Обикновено няма как той да завърши висше учебно заведение и веднага да започне в оперен театър. Необходимо е да продължи да търси, да учи най-различни роли. И с течение на времето нещата ще се случат, стига да е постоянен и да се труди.”
Теодора, която е надарена с най-високия глас в природата – колоратурен сопран, мечтае да влезе в ролята на Офелия от операта “Хамлет” на Амброаз Тома.
“Както знаем, тя се самоубива и има цяло действие, посветено на това – разказва тя. – Арията е с изключително голям диапазон. Изисква се вокално и актьорско майсторство от най-висок клас.”
“А аз мечтая за Виолета Валери от “Травиата” – казва Анна-Мария. – Това е най-любимата ми роля, защото и като характер тя е много особена. Героинята живее със страст, с много обич към живота и Джузепе Верди много добре е пресъздал всичко това с музиката си.”
И Теодора, и Анна-Мария не могат да си представят живот без операта. “Каквото и да става, искаме да сме на сцената”, заявяват те. А ако след десет години отново се срещнем и направим интервю, биха желали да бъдат представени съвсем лаконично: “световноизвестните оперни прими Теодора Марчева и Анна-Мария Иродоту”. Пожелаваме им го от сърце!
Снимки: Диана Цанкова и личен архив
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..
Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..