Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е почитан празник от българите. В народната ни традиция той символизира възхода на природата и живота в началото на истинското лято, което у нас обикновено започва в края на юни. Петровден съвпада с периода на жътвата, затова е празник, на който се разрешава да се работи. Имен ден празнуват всички с имената Петър, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.

• Петровден символизира началото на истинското лято

В българските народни представи двамата първоапостоли са братя. Св. Петър се възприема като суров, но правдив старец, който държи ключовете от вратите на Рая и допуска в него само праведните души. Според една легенда той бил толкова стриктен, че не допуснал в Рая дори родната си майка, защото според него тя била зла и проклета жена. Народът ни смята св. Павел за справедлив и далеч по-сговорчив. И макар православната църква да отдава почит към двамата апостоли в един ден – 29 юни, то в някои части на страната (в Добруджа, цяла Източна България и Родопската област) българите честват Павльовден и самостоятелно, на 30 юни.

Петровден е придружен с множество обичаи, най-вече свързани с гощавки. Понякога това е общ курбан за здраве и берекет край нивите. В отделни планински области този ден се почита и като празник на овчарите. Затова стопаните отиват при кошарите, за да опитат от първото за годината сирене. На Петровден в църквата се носят за благослов първите узрели ябълки – "петровки".

Но в село Гега, близо до границите ни със Северна Македония, празникът протича по необичаен начин. На този ден цялото село се стича в близкия Чуриловски манастир "Св. Георги", известен още като Манастира с дяволите. И вместо ябълки "петровки", хората вкарват в храма … живи агнета, за да ги освети попът.

Видео от ритуала вижте в репортажа "Село Гега и приказният „Манастир с дяволите“ в Огражден планина" от колекцията на Радио България.

Съставил: Венета Николова

Снимки: pravoslavie.bg, архив