Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Младите хора избират чужди университети, защото не вярват на реализацията у нас

Снимка: архив

Лошите резултати от националното външно оценяване на учениците изведоха на преден план фундаменталния проблем за качеството на българското образование. Поставиха и редица въпроси – с какви знания и умения завършват абитуриентите; способни ли са да покрият критериите на все по-изискващия и конкурентен в глобален план трудов пазар; каква е причината най-ученолюбивите сред тях да избират западни университети; какво може да им предложи родната среда, за да се върнат и да приложат у нас наученото?

Макар и да звучи парадоксално, знанието в модерното общество вече не е безспорна ценност, твърди проф. Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет. Според него това е една от причините за недоброто представяне на българските ученици.

"Дипломата сякаш стана по-важна от самото знание – заявява той. – А знанието беше изместено от библиотеката към това, което се трупа в социалните мрежи. Днес децата четат повече информацията във фейсбук, в широкото поле на интернет, но трудно извличат онези натрупвания, които имаха предишните поколения. Но това не е учудващо, тъй като ценностната система много се промени."



Според Раяна Михайлова, учител по български език и литература във видинската математическа гимназия, един от големите образователни проблеми е че намалява интересът към четенето.

"Това е единодушното мнение на всички колеги – категорична е тя. – Интернет пространството ни осейва с изключително много и лесно достъпна информация и учениците се подвеждат. Някак по-лежерно гледат на ситуацията, по-лесно им е да преписват, няма го у тях този читателски интерес. Ако направим едно социално проучване колко от тях са си извадили карта за библиотеката, резултататът би бил погромен. Дълбокомислената литература е скучна за тях, предпочитат развлекателната, да има "екшън". Така че има някаква пробойна, която все още не сме установили."



Друг демотивиращ фактор е, че доброто образование не гарантира съответващото на получения ценз работно място. "В България висококвалифицираните кадри трудно се устройват", подчертава проф. Тодор Галунов.

Младите хора не вярват, че с натрупаните знания могат да се реализират тук, затова и мечтаната от тях посока сочи на Запад. Една от тях е Радина Кирилова – блестяща възпитаничка на гимназията с преподаване на чужди езици във Видин, която се определя като "гражданин на света".

"Моята голяма дилема беше университетът "Еразъм" в Ротердам или Американският университет в Благоевград – разказва тя. – Толкова се бях влюбила в програмите на Американския университет, че ако той се намираше в чужбина, щях да отида в него. Избрах обаче да уча медии и комуникации в Холандия, за да се поставя на трудно място, да се запозная с хора от цял свят и да усетя този международен стандарт. В гимназията имах много проекти, по които бях в чужбина – главно на Запад. Да, аз милея за родината си, но се чувствам много добре и в други страни, макар и по различен начин."



Виктория Симеонова също завършва видинската гимназия с преподаване на чужди езици, но за разлика от Радина е решила да продължи образованието си у нас. "Обучението в чужбина може и да е малко по-качествено и реализацията по-голяма, но ако човек иска, и тук би могъл да се справи", отбелязва тя. И разкрива много слабости, на които се е натъкнала в класната стая.

"Българското образование е за ремонт, защото практиките, които се прилагат в училище, не са съвместими с действителността – казва Виктория. – Хората, създаващи учебните програми, нямат досег до учениците, до ставащото в класните стаи. Нашият випуск беше по нова програма и резултатите са толкова зле, че на държавата трябва да ѝ светне червената лампичка, ако не иска да изгуби много от бъдещите си кадри, които просто ще изберат да продължат образованието си в друга страна. Много мои връстници с висок капацитет предпочитат да заминат, защото там всичко е много по-различно."

Банална истина е, че качественото образование се превръща в трамплин към просперитета на една държава. А от приоритетите ѝ зависи нейното бъдеще.

Съставил: Диана Цанкова по репортаж на Виктория Топалска от Радио Видин на БНР

Снимки: архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Петиция настоява за обявяването на първия морски резерват в България

На 31 октомври отбелязваме Международния ден на Черно море. Целта му е да обърне общественото внимание към проблемите на морето и начините за неговото опазване, да се осигури по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието..

публикувано на 31.10.24 в 06:05

Последният ден на октомври ще е топъл и слънчев

В четвъртък , 31 октомври, сутринта на места в котловините и низините видимостта ще е намалена. По протежението на Дунав ще има мъгли. Минималните температури ще са от 4° до 9°, в София 5°. През деня ще е слънчево. Максималните стойности на..

публикувано на 30.10.24 в 19:45

България в бъдещето – регионален технологичен център

Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации обединява над 80 български и международни компании, които си поставят една глобална цел – да утвърдят страната ни като център за развитие на технологиите. И за да постигнат тази своя..

публикувано на 30.10.24 в 12:15