Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

115 години от епопеята на Ножот

10
Костурската чета на Христо Цветков, от която са повечето загинали в битката при Ножот
Снимка: РИМ – Кюстендил

През 1903 г. след погроми е потушено Илинденско-Преображенското въстание. Но Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) продължава да се развива и след въстанието е подкрепяна от населението. За да отслабят българската ВМОРО, турските власти отварят Македония за въоръжената пропаганда на сръбски и гръцки чети. Чрез пари, но най-вече с терор, те искат да накарат българите да се откажат от своите училища и църкви и да се обявят за сърби и елини.

Битолската чета на Таню Николов
За да се противопостави на насилието, ВМОРО създава нови чети от доброволци в България, начело с Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков и други войводи. Над половината от доброволците са българи от Княжество България, които тръгнали да се сражават за освобождението на своите събратя в Македония. През лятото на 1907 г. българските чети пристигат в областта Азот, където между Битоля и Пирот планирали да се срещнат сръбските и гръцките противници на ВМОРО.

Четата на Михаил Чаков, участвала в битката
В началото на юли в района на Бабун планина се събират над 200 редовни четници. Те са подпомогнати от около 250 четници от местните милиции на ВМОРО. Чуждите формирования са прогонени и търсят защита от турската власт. Но срещу това най-голямо формирование, което революционната организация някога е събирала излиза над 3000 души редовен турски аскер начело с бъдещия военен министър Енвер бей.

Бабун планина, гледана от връх Ножот
На 13 юли вечерта в с. Никодин войводите решават да приемат сражението, като дадат отпор от изгодни позиции по високите части на планината.

Село Никодин, където войводите взимат решение да дадат сражението
На 14 юли 30 души от Костурската чета, предимно гимназисти от Южна България и няколко други четници, заемат издадената най-напред вуланична, скална височина Ножот над с. Ракле (днес в границите на Северна Македония). Те имат заповед да се изтеглят при настъплението на турците, но след началото на сражението младежите отказват да остъпят. Оставят се да бъдат обкръжени и се бият саможертвено до край. Някои се самоубиват, за да не попаднат в плен. Последните се самовзривяват на върха. На Ножот загиват 45 момчета, повечето от които на по 18-20 години.

Пътят към връх Ножот, от където до последно са могли да се изтеглят защитниците, но те не са пожелали и решават да се бият до смърт
След завземането на върха аскерът разсъблича загиналите, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите защитници. Телата на героите са погребани на скалистия връх.

Оцелялата документална фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския офицер италианския капитан Лучи. Той заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно снимката е препечатана в цяла Европа. Общо в сражението загиват 67 българи. Четите на ВМОРО успяват да се измъкнат от обкръжението.

Паметник на загиналите в битката на връх Ножот
Съвременните историци в Северна Македония категорично отричат в това най-голямо сражение на ВМОРО след 1903 г. да са участвали българи. За щастие истинските летописци, съвременници и участници Христо Силянов в "Освободителните борби на Македония" и Стефан Аврамов в "Революционните борби в Азот и в Поречието" са запазили истината за "рицарите на Ножот", както ги нарича самият Силянов.

Снимки: РИМ – Кюстендил

По публикацията работи: Иван Петров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Църковен календар – 2 ноември 2025 г.

На 2 ноември възпоменаваме светите мъченици Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист и други, загинали с тях . Акиндин, Пигасий и Анемподист били придворни на персийския император Сапор II (310 – 381) и били тайни християни. Когато..

публикувано на 02.11.25 в 06:00

Църковен календар - 1 ноември 2025 г.

Днес, последната събота преди Архангеловден (8 ноември), е и последната за годината Задушница  – ден, в който възпоменаваме нашите починали близки и отправяме молитви за упокоение на душите им, а във всеки православен храм се отслужва обща панихида..

публикувано на 01.11.25 в 06:00

Задушницата е израз на любовта ни към душите на починалите

В съвременния свят, когато материалното измества духовното, размислите за спасението на душите остават някак на заден план. Постоянната надпревара с времето и неизменните задачи заглушават повика на душата, която се задъхва от бесния ритъм на..

публикувано на 31.10.25 в 19:30