Краткосрочната фискална стойност на падането на правителството възлиза на 900 млн. лв., според Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Но ако политическата криза се задълбочи, резултатът в средносрочен и дългосрочен план може още повече да покачи цената, която трябва да платим – например да минира пътя към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел.
На фона на война, растяща инфлация, скачащи цени на суровините, евентуален недостиг на енергоресурси страната ни е изправена пред поредните предсрочни избори или ново правителство, крепящо се на нишка, която дори лек повей може да прекъсне. "Партиите сякаш продължават да се омотават в дребни вътрешнополитически боричкания и не посочват изход от ситуацията", каза в ефира на БНР-Видин проф. Вили Лилков – политик с кариера и в парламента, и в Столичната община. Той определи настоящата политическата ситуация в България като „прекалено сложна“.
"Преди 2 г. започна мощно движение за смяна на политическия модел, за връщане на парламентаризма, за отстраняване на корумпираните от властта – добавя той. – В същото време се създадоха нови политически проекти с претенцията да бъдат носители на нещо ново. Днес обаче се намираме не само в тежка вътрешнополитическа, но и в нова геополитическа ситуация заради войната в Украйна. Освен това имаме икономически проблеми, свързани с енергоресурсите, независимо че икономиката като цяло продължава да върви добре."
Когато няма стабилно парламентарно мнозинство, което да е наясно какви допълнителни разходи може да позволи, се стига до неконтролируемо отпускане на средства чрез т.нар. тематични мнозинства, казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Той дава пример с неотдавнашната актуализация на държавния бюджет и предвидените повече пари за заплати в някои сектори, за оборудване на болници, за общини.
"Ако правителството може да си позволи да похарчи един милиард за различни мерки извън вече утвърдения бюджет, дали това са най-умните мерки, които ще дадат най-добър ефект", пита икономистът. Изхождайки от политическата конюнктюра, той предупреждава, че съществува риск за фискалната стабилност на страната ни.
"Най-голямото предизвикателство в момента е да продължи икономическият растеж – казва още Лъчезар Богданов. – Ако имаме конкурентноспособен бизнес, висока заетост и ниска безработица, нови и растящи инвестиции, частният сектор също ще вдига възнагражденията и дори при инфлация покупателната сила за голяма част от домакинствата ще се запази. Работещата икономика означава и повече приходи от данъци в бюджета. Тогава ще се постигнат повече социални разходи и без да надхвърляме 3% бюджетен дефицит, както и ще имаме отворена врата към еврозоната през 2024 г. Влезем ли обаче в рецесия, спрат ли бизнес активността и инвестициите, всичко като домино ще се обърне. Така че е важно при всички политически кризи да имаме благоприятна среда за бизнес и който и да управлява, да не застрашава функционирането на икономическия живот с понякога глупави и неразумни неща. С други думи, ако не помага, поне да не вреди в настоящата политическа ситуация."
В условия на война всяка държава започва да мисли глобално и да пренарежда своите приоритети, подчертава Вили Лилков. Докато България, по думите му, е вън от този дневен ред, затънала в дребни политически ежби.
“Всяка партия чертае разграничителни линии, тропа с крак и казва – ние това няма да престъпим, а в същото време Европа се пренарежда. – заявява Вили Лилков. – Крайно време е поставянето на червени линии на ниско ниво да бъдат забравени и да се потърсят съюзи в името на дългосрочни и глобални интереси. След изборите партиите с евроатлантическа насоченост и утвърдени ценности би трябвало да си подадат ръка, за да гарантират едно, бих го нарекъл, геоевроатлантическо мнозинство в парламента по определени приоритети и пълен управленски мандат.”
Съставил: Диана Цанкова (по интервюта на Анжела Каменова, БНР-Радио Видин)
Снимки: архив
Английската граматика обърква българските ученици, защото те често пренасят нейните правила върху родния си език, каза за БТА Евелина Гечева от "Академика БГ", организатор на кампанията "Бъди грамотен". По думите ѝ, много от младежите пишат имената на..
Над 40 издателства и над 30 срещи с автори ще има по време на фестивала "С книга на плажа" 2025г, който ще се проведе в Бургас от 13 до 17 август в алеите пред Експозиционен център "Флора". В програмата на събитието са включени премиери на..
На кръгла маса в Университета за национално и световно стопанство днес експерти ще търсят решения на проблема с шарката по овцете и козите в страната. Заразата от шарка по дребните преживни животни се разраства, като се разпространява основно в..
Министърът на външните работи Георг Георгиев прие делегация, представляваща Йорданската асоциация на завършилите български университети в състав д-р..
В нощта между 12 и 13 август небето над България ще поднесе едно от най-впечатляващите природни зрелища – пика на метеорния поток Персеиди. Очаква..
В "България днес" на 12 август слушайте: 00:20 - Актуално от България днес 08:30 - Българското неделно училище "Аз Буки Веди" вече 16 години..