Културата на бесарабските българи е жива и днес, но ще я срещнете не в големия град, а по селата. Те са пазителите ѝ в нейния автентичен, не бутафорен, вид. Такива са наблюденията на един млад мъж от Болград – Александър Полибза, отдаден на събирането и изследването на традициите на българите от Бесарабия.
"Някога аз изобщо не знаех, че има такива традиции. Осъзнавах, че живея в българска среда, но тези традиции не бяха представени никъде. Ние уж казвахме, че Болград е столицата на бесарабските българи, но там тази култура – архаичната, традиционната, я няма. Там традициите отдавна са изчезнали и на български език говори само по-възрастното поколение. А от моето поколение, например на нашата улица, никой не можеше да говори на български", сподели за Радио България Александър Полибза.
Срещата му в университета с други млади бесарабски българи и пътуванията по селата разкриват пред него един неподозиран свят, който го омайва с красотата си. Той е запазил аромата на миналото и силна магическа връзка с прародината – България. Младежът започва да обикаля и събира сведения за бесарабските български традиции и обредност. Дори, за да черпи от извора, се мести да живее в с. Кубей. Създава Фейсбук групата „Бесарабія. Буджак“, чиято цел е участниците да обменят помежду си информация за традициите на Бесарабия.Сред селата, които най-добре са запазили българския дух, Александър откроява Чийший, Нови Трояни, Чушмелий и Твáрдица. Последното, не крие той, е най-голямата му слабост:
"Жителите му и до днес пазят носиите си. Обличат българските дрехи, когато отиват на църква – за празник или в неделя. Казват така: "Да се облечеш кат за черкува". Разбира се, това се отнася за поколението от 40-те години на ХХ век и по-възрастното. А в ежедневието ходят, както казват, "със сегашни дрехи". Имат много самобитен хор, който ползва истински местни носии. Тези носии имат зимен, есенен, летен вариант… Там българският дух е най-добре съхранен."
Сред най-добре запазилите се обичаи са онези, които са свързани с празнуването на Коледа и Нова година, но и другите са не по-малко интересни. Такъв е обредът за измолване на дъжд "Пеперуда" (“Пипируда“), който се е запазил практически навсякъде и в различните села се провежда по сходен начин. Помнят го дори по-възрастните хора в Болград, разказва Александър. Момичетата минават по дворовете на хората, с клонки разпръскват вода, имитирайки дъждовни капки, пеят, като се молят за дъжд, а стопанките им дават по нещо за почерпка.
"Пипируда лятала,
лятала,
И в черкува лязала,
лязала.
И на Бога моляла,
моляла:
"Дай ми, Боже, дребян дъш,
дребян дъш.
Да са руди житуту,
житуту,
Житуту и просуту,
просуту."
След това девойките изпълняват ритуала "Герман" – изработват мъжка фигура от глина, която ритуално погребват в полето. Вярва се, че този ритуал ще докара дъжд. Много по-различен е обаче този обичай в село Кулевча, подчертава Александър:
"В Кулевча, както са ми разказвали, по улицата минава цяла процесия, съставена от, примерно, 20 девойки. Те вървят две по две една зад друга и пеят. Хванати са за ръце, образувайки нещо като мост. По този мост се движи малко дете, което тръгва от последната двойка към първата и обратно, придържайки се за раменете на девойките. Т.е. процесията върви по пътя, а детето ходи по ръцете на девойките. Зад процесията вървят млади момчета, които пръскат с вода всички, които излизат на улицата, и събират почерпката, която им дават хората. Получава се нещо много зрелищно. Такова нещо няма никъде. Разбира се, те биха могли да объркат този ритуал с ритуала за Янинден. Случва се бабите да объркат нещо. Но ми обясниха, че песента, която пеят девойките, е именно за пеперуди."
За да се запази за идните поколения паметта за миналото, Александър Полибза заедно със свои съмишленици снима кратки видеа, живописно представящи традициите. Предлагаме ви и вие да се насладите на едно такова филмче, качено в Youtube и снимано от Александър съвместно с Михаил Балжик. В него е пресъздаден обичаят "Пеперуда" в с. Кубей.
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..
Български информационен ден ще се проведе днес в Айндховен, Нидерландия. Представители на различни български организации ще споделят ценна информация по разнообразни теми. Посетителите ще могат да научат повече за българската студентска асоциация в..
Българката Цвета Калейнска, която от 16 години живее в САЩ, издаде двуезична книжка за оцветяване "История на кукерите", която излиза и в България на 1 декември, съобщи БТА. Книжката е налична в САЩ, Англия, Франция, Италия, Германия и Япония, където е..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..