Част от ранен римски канал от І в. е бил разкрит по време на разкопки на римска баня на територията на античното селище Акве Калиде през настоящия археологически сезон. Намерени са и структури от средновековни помещения на хоросанова и калова спойка, както и част от средновековен зид, съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас.
При проучване на местността край черноморския град, са били открити също стари монети, предимно от 4-ти век, средновековни печати от 11-и век, както и големи количества художествена керамика от XII-XIII век.Преди дни, археолозите се натъкват и на уникална находка. Става дума за един изцяло запазен олтар с интересен надпис на латински от II в. сл. Хр. От него научаваме, че е издигнат в знак на благодарност към нимфите (покровителки на изворите и дарителки на здраве) с посвещение от римски офицер, родом от Парма в Италия, изпратен да служи на Балканите.
Топлият извор при днешните Бургаски минерални бани е известен от векове. Поклонници от близо и далеч се стичали тук, за да се молят за здраве и да лекуват болежките си. Според исторически източници "Акве Калиде" възниква около минералните извори край днешния град Бургас, още през първото хилядолетие преди Христа. Тогава траките изграждат край горещия извор красиво светилище на Трите нимфи. Комплексът на термите заема площ от шест декара. Заради постоянния приток на хора към лековитата вода, около банята възниква цял град. Римляните нарекли мястото Акве Калиде - „Горещи води“, през 61 г. сл. Хр. император Нерон издига при светилището великолепна баня, по-късно сепоявяват и крепостни стени. През средновековието Акве Калиде става известен като Терма или Термополис (от гръцки - топъл град). През ХVІ век султан Сюлейман Великолепни оценява лечебните качества на водата и изгражда тук модерна за времето си турска баня.
В наши дни туристите могат да разгледат изцяло реставрираната баня на Сюлейман Великолепни, облицована с мрамор и характерната за Ориента керамика.
Съставил: Венета Николова
Снимки: aquae-calidae.com, burgas.bg
" Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени (да пишат) славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ..
Най-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
Ясно