Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Живко Желев: Мечтая винаги да творя тук в Добруджа, където са корените ми

Живко Желев
Снимка: личен архив

Родната Добруджа е вдъхновението и силата за творческите идеи на именития ни музикант Живко Желев, който наскоро навърши 60 години. Добруджа е житейската и професионалната му среда, въпреки сериозното предложение за работа в НФА ˮФилип Кутев“, което получава след завършване на НУФИ – Котел. Многостранна е музикантската му дейност – кавалджия, аранжор, диригент, автор на репертоарни творби за АНПТ ˮДобруджа“ - Добрич, на който е художествен ръководител. Основател и ръководител е на оркестър ˮБисери“, за който аранжира и записва песни на известните певци Калинка Вълчева, Радостина Кънева, Тодор Кожухаров, Стоян Варналиев и много други.

Пословична за Живко Желев е предаността му към добруджанския фолклор. Стъпил здраво на местната традиция, той надгражда композиторските си хрумвания с интересни опити като инструменталист и автор в тандем със сина си – пианиста Пламен Желев. През 2014 г. е носител на голямата награда на радио конкурса ˮНадпяване“ на програма ˮХристо Ботев“ на БНР.

ˮЧовекът, който ме насочи към музикалните занимания беше баща ми – споделя Живко Желев за Радио България. – Когато бях в 6 клас, учителят по музика ме препита на пианото и казал на баща ми, че трябва да се занимавам с музика. Аз имах други желания – български и руски език учих с лекота, мислех дори да се занимавам с филология, но баща ми ме записа в школа в гр. Генерал Тошево. Първият ми учител беше Борис Бръмчийски, а в Котленското училище - Стоян Чобанов и Георги Пенев, те ме накараха да заобичам музиката. В различните години съм се радвал на различни неща.

В началото свирех на кавал, после дойде интересът да правя аранжименти за оркестър „Бисери“, за ˮДобруджа“. Към днешна дата най-голямата ми гордост е да правим музика заедно с моя син. Последните ни произведения са в една по-различна стилистика с пиано, кавал, квартет певици. Моята снаха, солистка на Варненската и на Софийската опера, също се включва в нашите търсения на интересни идеи. Стараем се да са направени майсторски и да се харесват. 

Народът ни има усет към хубавите неща. Задължително е обаче, да минеш през изпълненията на нашите предшественици, оставили огромно наследство. Имам не един спомен от гостуванията на ансамбъл ˮДобруджа“ из България и цяла Европа. В годините много повече ме вълнуваха изпълненията на концерти, а в последно време надделя звукозаписната ми дейност. Повече от 15 години се занимавам със записване на авторска музика и аранжименти, това ми е най-голямата тръпка. В този процес е важна работата с колегите и да чуеш крайния резултат. И така да оставиш нещо след себе си, а и младите да имат откъде да черпят идеи и да се доразвиват – това е смисълът. Надявам се да съм допринесъл за съхраняването на вярната добруджанска музика, защото аз много я обичам. Като добруджанец, мечтата ми е винаги да работя и творя тук в Добруджа, където са корените ми и се чувствам най-силен.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Васил Найденов

Sofia Summer Fest дава ритъм на лятото в столицата

От 10 юли до 14 септември столицата ще живее в ритъма на Sofia Summer Fest. В тон с летния сезон, събитията се провеждат на открито – в Южен парк II, зад музея "Земята и хората". Шестото издание на фестивала се открива с концерт на легендата Васил..

публикувано на 10.07.25 в 10:15

Райна Кабаиванска ще проведе майсторски клас в София

Юбилеен XXV Международен майсторски клас  на световноизвестното сопрано Райна Кабаиванска ще се проведе в София, съвместно с Нов български университет.  Желаещите да се включат  могат да кандидатстват до 25 юли , а самият майсторски клас ще се..

публикувано на 07.07.25 в 15:09
Димитър Вълчев по време на запис в Първо студио на БНР (1971 г.)

Димитър Вълчев – "Една българска роза"

" Ако нотните редове приличат на телеграфни жици, с накацали по тях лястовички, то със своите хиляди ноти той е опасал цялата българска земя и върви Маестрото все по тях, за да търси бялата лястовичка на щастието. Удивително е, че не я търси за..

публикувано на 04.07.25 в 09:25