В деня за почит на духовното и просветителско дело на светите Седмочисленици – 27 юли, Асоциацията на българските училища в чужбина отбеляза петнадесетата си годишнина с тържествена конференция, събрала в София учители и съмишленици от много държави и континенти. Преподавателите, които обучават българчетата по света на майчиния им език и пораждат в тях любопитството и стремежа да опознаят България, се върнаха към извървения път, но и поставиха въпроси, чийто отговор отдавна чакат от държавата. За съжаление, поредната политическа криза ще отдалечи решаването им в необозримо бъдеще. 

Подобно на българите в родината, и сънародниците ни по света се питат накъде върви България, казва Снежина Мечева, говорител на асоциацията и директор на Българското училище “Иван Станчов” в Лондон. И добавя: “Очакваме след поредните предсрочни избори към нас да няма поглед по партийна линия в зависимост от това кое правителство е на власт и постигнатото да върви напред.”

Според Снежина Мечева най-важният въпрос в момента е дългогодишната битка българският език да изравни статута си с този на езиците на страните от Европейския съюз да бъде доведена докрай. А това означава, че оценката от матурата по български език ще се признава при кандидатстване в чужд университет.

“В Страсбург Европейският парламент отправи препоръка към всички членки на ЕС да направят необходимото на двустранна основа, за да може чрез преговори страна по страна този процес да се осъществи докрай – припомня тя. – Това очакваме от новите министри на образованието. Започнахме диалога с техните предшественици и нека следващите, които застанат на този пост, да го приемат присърце и нашият език да стане матуритетен в Европейския съюз.”

• Образованието зад граница е елемент от националната сигурност
  

Липсващи учебни програми, учебници и помагала – особено за децата, за които българският е втори език. Тези проблеми изтъква Таня Христова, директор на Българското училище “Паисий Хилендарски” в кипърския град Лимасол.

“Друго, което ни интересува, е помощта за културните събития в чужбина – продължава тя. – Ние се занимаваме не само с учебна дейност, но организираме фестивали, кинопанорами и културни дейности, за които се нуждаем от средства. Благодарни сме на образователното министерство и на асоциацията, че всички училища в чужбина вече се финансират доста добре. Все още обаче нямаме яснота за извънкласните дейности и форми, които засягат българската общност.”

• Детски творби представят българските следи по света

Над 200 хил. българи са се завърнали у нас заради пандемията от коронавирус и децата им се нуждаят от адаптиране към нашата образователна система, беше изтъкнато на конференцията. Този проблем обаче така и не е решен на държавно ниво, твърди Петя Цанева, основател и директор на първото българско неделно училище “Св. Иван Рилски” в Мадрид.

“Става дума за уеднаквяване най-вече на нивото на знания по отношение на езика с това на останалите ученици от класа. За целта в другите държави училищата разполагат с кабинети, в които децата получават помощ, за да напредват.”

Петя Цанева подчертава още необходимостта в Испания да бъде създаден български институт “на принципа на Британския съвет, Гьоте институт, Институт Сервантес”, да се повиши заплащането на учителите заради повечето положен труд при дистанционното обучение, ДДС за учебниците и учебните помагала да бъде намален.

Председателят на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина Антоанета Цонева препоръчва с парите от актуализацията на бюджета наесен да бъдат осигурени средства за повишените наеми и консумативи, за да не се стигне до затварянето на нито едно училище зад граница.