Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските занаяти се крепят на последни издихания

Не е хубаво да крадеш занаят, най-хубаво е да го подариш, твърди грънчарят Куман Жеков

7
Снимка: БГНЕС

Традиционните български занаяти векове наред са се предавали от баща на син, от майстор на калфа. А произведенията, излезли от сръчните ръце на посветилите им се, не спират да удивляват с дълговечност и вложена душа. Но днес, за съжаление, почти липсва приемственост и много от занаятите ще си отидат с последния майстор в селото или града.

"Хората занемариха занаятите и всички се втурнаха в динамиката да си изкарват насъщния, за да просъществуват", казва Митко Младенов, председател на Регионалната занаятчийска камара във Видин. По думите му, някои от занаятите в северозападния край се крепят на последни издихания – забравени от Господ и от всички институции. "Опитваме се да правим нещо, но доникъде не стигаме" – признава той. В организацията, която оглавява, членуват 700 души, но от тях активни са едва 37-38 – останалите нямат пари дори да си платят членския внос.

"Около половината от занаятите не могат да бъдат заменени от съвременните технологии, защото в ръчния труд даваш сърце и душа на самия предмет – разказва Митко Младенов пред БНР-Видин. – Дали ще бъде сувенир или вещ за бита, няма значение. Едно е да направиш някое хаванче ръчно и да го гравираш, друго е да го извъртиш на струг – нещата са различни."


Характерни за района занаяти като грънчарство и резбарство са в залеза си, защото хората няма с какво да купуват майсторските изделия. И ако последните пазители на традицията не бъдат подкрепени, за това културно наследство скоро ще говорим само в минало време.

"За мен държава няма, тя ни е мащеха – категоричен е Митко Младенов. – Не само в този аспект, а и като цяло нищо ново не е родено. Всеки казва – дай пари, искат касови апарати. Но как аз като занаятчия да съществувам с касов апарат? Нали касовият апарат изисква обслужване, специалист да осчетоводява нещата. Те просто ме стопират да работя."

По-различно ли стоят нещата в хлебарството?

“Тези занаяти в повечето случаи стават промишлени и традиционното ръчно месене на хляб почти отсъства от пазара – отговаря Стилиян Каменов, представител на занаята и председател на Регионалната занаятчийска камара в Монтана. – В града има две фурни, които месят хляба по традиционни рецепти с хващане на квас от предишния ден, но повечето са промишлени и работят на конвейер. Така че тук-таме е останало по някоя и можете да познаете малките фурни по опашките пред тях. Там се меси качественият хляб. 

В момента обаче те трудно оцеляват – енергийната криза ги засяга най-вече тях, защото големите хлебопроизводители диктуват цените, а и всичко се покачва.”

Според Стилиян Каменов много хора в Монтана се отказват от традиционните си занаяти. Така в града са останали един-единствен обущар и двама часовникари. Затова пък има приемственост в предаващото се от поколение на поколение бозаджийство, на интерес се радват също шивашки ателиета за “поправка, кройка и почти бутикови облекла”.

Врачанският грънчар Куман Жеков има други наблюдения:

Куман Жеков
"Най-хубавото е, че хората в нашия край започнаха да се връщат към някои стари занаяти, да търсят автентичното, ръчно изработеното", твърди майсторът, който прави сграфито, антична и битова керамика. Той е предал занаята на своята дъщеря и вече е създал няколко самостоятелни майстори. Затова и, противно на общоприетото схващане, дава на колегите си ценен съвет.

"Далече съм от мисълта, както едно време казваха, че занаят се краде – заявява Куман Жеков. – Не е хубаво да крадеш занаят. Най-хубаво е да подариш занаят, а учениците ти да го надградят. Защото ако минат през твоите стъпки, ще стигнат твоето ниво и никакво надграждане няма да има. Затова моля всички занаятчии не да крият занаята, а просто да дават на младите хора всичко, което знаят."


Куман Жеков добавя, че за да стане майстор и да се изхранва от своя занаят, ученикът минава през лишения. Така че е необходимо да разполага с някакви средства и тук идва ролята на държавата. "Приятели занаятчии в чужбина казват, че правителствата много помагат на старите занаяти", подчертава той. И си пожелава бъдещите управляващи също да помислят за спасението на това културно богатство.

Съставил: Диана Цанкова (по интервюта на Пламен Коцев от БНР- Видин)

Снимки: БГНЕС, Facebook / @kalibagrii, БНР - Видин, архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50