Успение Богородично, наричано още Голяма Богородица, е един от най-големите летни празници, който Църквата ни отбелязва винаги на 15 август (28 август, по стар стил.) Празникът води началото си от Йерусалимската Църква и е едно от най-древните тържества, посветени на Божията майка. В иконите, както и в празничната литургия в православните ни храмове на Успение, прославата на Богородица достига своя апогей. В селищата, където има църква или манастир, под нейна закрила, този ден е особено тържествен, а след Божествената Света литургия по традиция се осветява и курбан за здраве и благослов, правят се общоселски събори и родовете си дават среща.
В народните ни песни, легендите и вярванията Богородица е праведна, любяща майка, милосърдна дори към грешниците. Тя е близо до хората, закриля ги, напътства ги, дава им знаци как да постъпят, по кой път да тръгнат, от какво да се пазят. Неслучайно в молитвите си старите българи я наричат с умилителното„ Богородичке“ , изпълнено с обич и топлина, както към родна майка. Вярва се, че тя е покровителка на майчинството, жените и техните рожби. Ето защо Голяма Богородица е празник преди всичко на младите невести, които не са заченали. И тъй като денят е посветен на Божията майка, жените не се захващат с къщна работа. Тези които все още нямат деца, носят в църквата домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя и ги поставят под иконата на светицата. А в манастирите, където се съхранява чудотворния ѝ образ се правят нощни бдения и литийни шествия в знак на почит и преклонение към застъпническата ѝ сила.
Така е и в Искрецкия манастир „Успение на Пресвета Богородица“, в подножието на връх Градище в Стара планина. Още за него можете да научите от публикацията на Радио България
Съставила: Дарина Григорова
Снимки: БГНЕС
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала..