Група от учени тръгна по следите на българските места за памет, за да обрисува националната културна територия отвъд съвременните граници. Това духовно пространство – чрез паметниците, военните гробища, крепостите, църквите, манастирите, свидетелства за богатото наследство, оставено от българите по времето на Средновековието, Османската империя и нашето Възраждане.
Шест от десетте страни, които учените от Института за етнология и фолклористика към БАН посещават, са разположени на Балканите. А това е място, където границите винаги са били динамични.
“В България анекдотично казваме, че на Балканите всеки граничи със себе си – разказва гл.ас. Лина Гергова. – Посетихме обекти от граничните зони около нас, от територии, смятани в исторически план за изконно български. Някога, те са принадлежали към Царсимеонова, Санстефанска България, а днес символизират голямата, велика българска държава и се срещат във всички съседни страни. В Турция, тези места са концентрирани изключително в Одрин и в Истанбул. В Гърция, много обекти са свързани с Егейска Македония, с тракийските българи и водачи на българските революционни борби като Капитан Петко Войвода и Гоце Делчев. В Северна Македония дори нямаме български места, защото цялата е мислена като българска. В Сърбия са Западните покрайнини, военните паметници в Белград, Първата българска легия, паметта за Левски и Раковски. В Румъния, пластовете са много – имаме български общности в различни части на страната, която до голяма степен е свързана и с националноосвободителното ни движение.”
В Италия, Русия, Унгария и Чехия местата за памет по-скоро са свързани с цивилизационния принос на българите. Лина Гергова дава пример с две от предполагаемите български сестрински държави, както ги нарича тя – Волжка България на територията на днешен Татарстан в Руската федерация и Алцековата България в района на италианския град Неапол. В селцето Челе ди Булгерия има издигнат паметник на хан Алцек – брат на основателя на българската държава хан Аспарух, и там всяка година се извършват поклонения.
В българската културна територия личат стъпките и на множество интелектуалци, артисти, учени, спортисти, прославили страната ни по света.
“Иван Вазов, като символ на българската литература, представя България в алеята на писателите в Загреб – казва още Лина Гергова. – Негов паметник е издигнат и в Рим сред останалите поети и писатели на площад “Торвалдсен”. Един от най-малко познатите монументи е в унгарското градче Кишкьорьош - там се намира къщата-музей на Шандор Петьофи и Иван Вазов, заедно с Атанас Далчев е включен като преводач на поета. Други известни личности са поетът Пенчо Славейков и скулпторът Асен Пейков, както и биографично свързани с Италия, различни оперни певци. В румънския град Стар Бенешов, в област Банат, пък имаме стадион на името на Христо Стоичков, така че трябва да отдадем дължимото и на българските спортисти.”
И тъй като паметниците, свързани с България, отдавна са познати в научните среди, целта на изследователите сега е да дадат гласност – особено за по-малко известните.
“Например военният паметник край румънското село Туркоая, посветен на трима загинали офицери в Първата световна война – добавя ученият. – Намира се сред каменни кариери в царевична нива и изобщо не е посещаван. А паметникът си стои там и е много красив. Малко познат е и предполагаемият гроб на цар Самуил на остров Св. Ахил в едноименната базилика. За съжаление, поради трудна достъпност и политически проблеми между България и Македония – макар че той е на територията на Гърция, гробът е малко посещаван и за него няма конструирана памет. Просто се знае това място.”
Според Лина Гергова обектите от българската културна територия трудно се поддържат от разстояние. И все пак, по думите ѝ, след 1989 г. грижата към тях се засилва. Така военните гробища в Букурещ, Белград, Виена, Будапеща вече са реставрирани и паметниците обновени. Интерес за опазването на местата за памет има не само от страна на държавата, но и от неправителствени организации, партии, български общности зад граница.
Снимки: Диана Цанкова
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..