Жителите на болградското село Кубей, Украйна, общуват помежду си на красив архаичен български език, спазват българските традиции, а на трапезата си слагат вкусни български ястия. Селото е известно и като родното място на именития езиковед и борец за чистотата на българския език акад. Александър Теодоров-Балан.
Българите идват в тези краища преди повече от 200 години, но и до днес пазят здрава връзката със своя корен, която, разбира се, минава и през кухнята. За сватба или други големи празненства наред с останалите ястия тук задължително слагат на масата кавърма, пача и сарми – лятно време с лозов лист, а през зимата със зелев, по рецепти, предавани от поколение на поколение.
През топлите месеци обичат да приготвят лека, но витаминозна зеленчукова манджа типично по нашенски – с лук, картофи, патладжан, пипер и домати, а на Бъдни вечер домакините поднасят булгур със сушки (сушени плодове) или с картофи и узвар (ошав), приготвен от сушени зарзали и круши. Това разказа за Радио България Анна Арабаджи, която е родена и живее в Кубей. С нея се свързахме, за да ни обясни за тънкостите в кухнята на бесарабските българи.
Баща й е българин, а майка й – гагаузка. Разказва, че някога селото, в което съжителстват българи и гагаузи, било голямо. Българите наброявали до 6 хиляди. Днес обаче са по-малко, тъй като част от тях отишли да търсят препитание в града.
За името на селото Анна разказва следната легенда:
"Тук имало двама братя. Те били много богати. Единият се казвал Ку, а другият – Бей. Веднъж придошла много вода. Двамата спрели тази вода, за да не залее селото. Спрели я като слагали вълна и лозови пръчки. В тяхна чест селото било наречено Кубей."
Българите тук обичат да се събират по празниците – на приказки, да хапнат хубаво, да тропнат хорце и, разбира се, да попеят песни. „Моята майка обичаше да пее песни за турците и българите“, спомня си Анна Арабаджи и запява тъжна песен-история от времето на турското робство: „Турци си ф село флязали./ Грабнали млада Тудорка…“.
Така от поколение в поколение етническите българи в селото предават паметта за миналото на нашия народ, традициите, обичаите. Така се пазят и традиционните рецепти. "Ние като стари баби крещим на булките: "Ела тук да се учиш! Аз не съм вечна! Ти трябва да знаеш", смее се Анна. Обяснява, че най-предпочитаното при тях месо е овнешкото, а от подправките най-използвана е чубрицата. От кухнята на съседното село заимстват мерудията, а от руската – дафиновия лист и черния пипер. Червеният пипер също е на почит, като задължително си го приготвят сами у дома.
А ето как готвят нашите сънародници любимата кавърма:
"От овнешко месо. Слагаме малко агнешка мазнина да се разтопи. После слагаме месото. Похлупваме го, за да се задуши малко. Добавяме вино и оставяме да ври с него около час. След това махаме капака, разбъркваме, слагаме подправките и оставяме да ври в отворена тенджера, докато се свари", разказва Анна.
Неразделна част от българската кухня и в Кубей е баницата, която наричат "милина". Най-често слагат плънка от сирене, но през лятото могат да я приготвят и с повечко лук, копър и яйца. Анна Арабаджи с вещина ни разкрива тайните на приготвянето на сочната и апетитна баница:
"Точим кори, малко ги изсушаваме. Сетне пак ги слагаме на масата. Мажем ги с мас или с маргарин, слагаме отгоре смесени извара и сирене, да не бъде много солено от сиренето, после ги навиваме и ги нареждаме в тавичката. Отгоре пак слагаме малко мазнина или маргарин и пъхаме във фурната за 10-15 минути, за да се подсушат корите хубаво. След това взимаме сметана, яйца, разбъркваме, заливаме милината и печем."
Баницата е част от менюто и за новогодишната трапеза. Тогава в нея слагат и късметчета. На който му се падне сопичка (пръчица), ще бъде успешен в земеделието, а на който монетка – го чака богатство.
Радио България желае мир и благоденствие на този край с хубави хора – пазители на традициите, и късметът да бъде техен неизменен спътник.
Снимки: личен архив, Facebook / @Bessarabia Secret
Сънародниците ни в Чикаго ще отбележат 152-ата годишнина от героичната гибел на Апостола на свободата Васил Левски с поредица от прояви, узнаваме от Календара на културните събития на българскатаобщност за месец февруари 2025 г., огласен от..
Второ издание на Международния литературен конкурс "Вълшебното перо" подготвя екипът на Българското неделно училище "Иван Вазов" в Париж. Предизвикателството е към всички деца и младежи по света, които пишат на български език, независимо от..
"Животът на музиканта е много хубав, ако успяваш да го живееш както искаш и с музиката, която искаш, а не с тази, която пазарът ти налага" – вярва барабанистът Иван Димов. Музикалната му кариера е свързана с две емблематични български групи, създадени..
Второ издание на Международния литературен конкурс "Вълшебното перо" подготвя екипът на Българското неделно училище "Иван Вазов" в Париж...
"Животът на музиканта е много хубав, ако успяваш да го живееш както искаш и с музиката, която искаш, а не с тази, която пазарът ти налага" – вярва..