Социалните неравенства и инфлацията са два от водещите проблеми в политиката по доходите у нас. И ако инфлацията е общоевропейски проблем, провокиран от външни фактори – войната в Украйна, цената на енергоносителите и т.н., то твърде широката ножица между богати и бедни в България е проблем от години.
"У нас 35% от сънародниците ни са работещи бедни, които получават минимална работна заплата. Тя обаче е без необлагаем минимум и от 710 лева, работещите получават чисто 550. На този фон ръстът на инфлацията според НСИ е 17,3% на годишна база, а ръстът на доходите е едва 7,7%, тоест той изостава значително от този на инфлацията" – обясни за БНР икономистът Мика Зайкова.
"Трябва да бъдем внимателни с вдигането на границата бедността. Не бива да я доближим до заплатите, защото това ще има отрицателен ефект върху хората, които получават минималната заплата. Те ще загубят стимула да търсят по-добре платена работа и да доусъвършенстват уменията си" – отбеляза от своя страна председателят на Управителния съвет на БТПП Цветан Симеонов. Проучване на палатата, проведено в периода 19-29 юли тази година, показва, че част от работодателите успяват да задържат персонала си, въпреки инфлацията и увеличаващите се разходи."Една голяма част от работодателите са се опитали да компенсират, а много малка част са успели да надхвърлят инфлацията. Усилието им да задържат работниците си обаче, ги кара допълнителното материално стимулиране да е близко до нивата на инфлацията."
А ето и кои са най-сериозните опасения на работодателите в сегашната ситуация:
"На първо място е невъзможността да се планира дългосрочно производственият процес, заради постоянно променящите се цени на енергоносителите и суровините – посочи Симеонов. – Остава и притеснението им за намирането на квалифицирана работна ръка."
Какви са възможните мерки, които могат да ограничат разрастването на неравенствата между хората по отношение на техните доходи?
Този въпрос е сред водещите в рамките на проект под надслов "Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги", изпълняван от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той ще приключи през септември, но от проведените проучвания вече има конкретни изводи:
"Когато говорим за социални услуги, трябва да знаем, че ресурсът, отделян от държавата за тях е около 1 милиард лева. Резултатът от тези харчове се предоставя на потребителите в натура. Социалните услуги са над десет типа, но се предоставят разпокъсано, получавайки финансиране по четири начина – чрез държавния бюджет, като делегирана дейност, чрез общинския бюджет или през европейски проекти" – обясни икономистът Петър Ганев.
Според икономиста Мика Зайкова вода в мелницата на инфлацията наливат неправилната фискална политика и неправилната политика по отношение на така наречените "мерки" и помощи. По думите ѝ, раздаването на "пари на калпак" е контрапродуктивно на каквито и да е антиинфлационни мерки. В тази връзка от ИПИ настояха социалните помощи да се насочват по-ефективно към нуждаещите се. Нужна е и промяна в организацията и финансирането на социалните услуги, посочи Петър Ганев:
"Трябва да се намери начин всички тези социални услуги да бъдат обединени. Необходимо е създаването на общо звено между общините и териториалните дирекции за социално подпомагане, чиято цел е да насочва нуждаещите се от подобна услуга към най-добрата за тях. Необходимо е да се сложи край и на четирите типа финансиране за едни и същи услуги, но по различни пера."
Съставил: Йоан Колев
Снимки: БГНЕС, pixabayПо отношение на възнагражденията в бюджетния сектор е нужен изцяло нов подход, счита президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Пред БТА Манолов изтъкна, че сегашният модел на заплащане е изключително погрешен. В предходни варианти на бюджета,..
Фотоизложбата "Една подадена ръка. Твоята" насочва вниманието към нелеката съдба на изоставените кучета в София и провокира столичани да осиновят домашен любимец. Инициативата е на столичното общинско предприятие "Екоравновесие" и доброволческото..
На 1 април от 11.00 часа до 11.30 часа ще бъде тествана системата за ранно предупреждение при бедствия и аварии BG-Alert. Съобщенията ще бъдат тестови, като всеки гражданин може да прецени дали иска да ги получи, или не. Тестовите..
Българинът винаги се е отнасял с благодарност и уважение към домашните животни. Конят, волът, магарето, кравата от незапомнени времена са най-верните..
Днес се навършват 21 години от трагедията в река Лим на границата между Сърбия и Черна гора, при която загинаха 12 български деца. На 4 април..
В "България днес" на 4 април слушайте: 01:05 - Актуална информация от българските общности зад граница 07:15 - Прогноза за времето..