Валентин Йорданов е позитивен, успешен и лъчезарен човек, който преобразява Лас Вегас с изключителните си цветни арт инсталации, картини и скулптури. Историята на българския художник е завладяваща и мотивираща. Той е пример за това как един млад човек не се спира пред нищо, за да сбъдне най-голямата си мечта. Без чуждо покровителство и финансова подкрепа, Валентин успява да се наложи като концептуален художник от най-висока класа, достоен да излага творбите си на топ места в града на шоубизнеса и хазарта. Сред неговите почитатели е и кметът на Лас Вегас – Каролин Гудман, която има две негови картини в офиса си.
Пътят на Валентин от родния град Велико Търново до арт средите на Лас Вегас е дълъг и предизвикателен, но това не го обезкуражава, а дори напротив – мотивира го да се докаже. Завършва Художествената академия в Букурещ, където придобива смелост да разгърне собствения си почерк в изкуството. Обогатява познанията и уменията си във Виена и стига до Страната на неограничените възможности, където преди 11 години се установява в Лас Вегас.
"Аз имах голям късмет да отида на много места, да видя различни художници и как те работят. Като отидох първо в Румъния, осъзнах, че обучението, което съм получил в България е много класическо, знаех много добре всичко от техническа гледна точка. От лична гледна точка обаче имах да измина дълъг път, за да открия себе си. В Румъния всички художници, които се обучаваха имаха свой почерк, даваха ни много свобода и Букурещ много ми помогна да открия кой съм като творец и да развия собствения си стил. След това във Виена се срещнах със световното изкуство, художници, различни артисти и галерии. Но най-голямата разлика беше Лас Вегас. За мен този град е като извор на вдъхновение. И когато видиш моите картини и Лас Вегас на живо, можеш да видиш приликите в тях."
Казва, че винаги е обичал да рисува, но тежка травма и дълъг престой в болница, когато е едва петгодишен, определят бъдещата му съдба. За да избяга от скуката и да не мисли за отрязания пръст на дясната ръка, той рисува по цял ден, след което кандидатства в художествена паралелка. Темата на изпита била "война и мир", а талантливото момче избира да нарисува само мира.
"Аз бях единственото дете в групата, което нарисува мир. Мисля си, че това беше причината да ме приемат. Те ме попитаха защо, а аз им казах, че винаги има мир след война. След това започнах да ходя по уроци и да рисувам. Отраснах във Велико Търново – този град е много красив, има много изкуство навсякъде, прекрасна художествена галерия."
Още от студентските си години Валентин пътува много, и навсякъде рисува малки скици, които нарича "мисловни карти без местоположение". После събира всички рисунки и ги обединява в голяма композиция. Така се раждат неговите първи мащабни градски проекти.
"Работата по стенописи и скулптури в по-голям мащаб ми предоставя нови възможности да изляза от ателието, да се срещна с обществото около нас и да представя изкуството си в по-различна светлина. Също така много ми харесва как градската обстановка се разкрасява и прави деня ни по-позитивен и щастлив. Рисуването по градски проекти е цяло изживяване, а всеки един проект е уникален в зависимост от местоположението, идеята и това, което искаме да представим."
Според Валентин Йорданов Лас Вегас се преобразява изключително динамично, инвестира се сериозен капитал за изкуство с цел градът да се превърне в нов културен център от нивото на Лос Анджелис и Ню Йорк. С тази разлика, че е много по-отворен към нови художници. Именно това дава шанс на твореца да участва активно в развитието на града, работейки върху нови инсталации и проекти. Днес българинът е приет много радушно от публиката и неговото творчество е навсякъде в Лас Вегас, включително колежа в щата Невада има негова скулптура.
"Аз бях, и в момента съм, между два свята: от една страна по-класическото рисуване и същевременно харесвам много концептуалните художници, които влагат много мисъл в картините си. Но като стилове в изкуството съм повлиян доста от руския конструктивизъм, от големите паметници на България, старите социалистически сгради с техните монолитни фасади … нещо между дизайн и изкуство. В днешно време границата между изкуствата е прелята и всичко се вижда като едно."
"Най-важното е да си оригинален и да бъдеш себе си", казва Валентин Йорданов. Последно се връща в родината преди три години, когато прави изложба, съвместно с куратора Мартина Йорданова. Мотото ѝ е "Винаги ще има утре", насочена към всички млади хора, които пътуват много, търсейки нови хоризонти в чужбина, но един ден се връщат в България. Самият той споделя желанието си един ден да се върне в родината и да продължи кариерата си от тук. Но сега енергията му е насочена към поредното творческо предизвикателство и възнамерява да направи следващата си изложба в Китай.
Интересът на българския талант към Азия не е случаен. Неговата съпруга, която среща в Америка, е родена в Южна Корея и техните прекрасни две деца се отглеждат и възпитават повлияни и от двете култури, учейки български и корейски език едновременно.
В интервюто си за Радио България Валентин Йорданов описва стъпките, които са му помогнали да се наложи в артистичните среди на Лас Вегас. С него ни среща Мария Самичкова:
Снимки: личен архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният..