Първите седмици от всяка нова учебна година преминават като миг заради еуфорията, обхванала учениците след ваканция и опитите им да задържат малко по-дълго изплъзващото им се лятно безгрижие. Но за някои хора всяко начало на учебната година се свързва с надежда, че ще настъпи промяна, която стимулира както учителите, така и учениците да преоткрият и осмислят знанието не като архаична отживелица, а като пряк път към бъдещето. Промяната в средата стимулира интереса към учебния процес.

Макар да се ражда случайно, покрай един конкурс за създаване на т.нар. STEM-центрове в училище, двете момичета избират да посветят работата в своето студио именно на изграждането и подобряването на сгради, които са част от образователната инфраструктура у нас. Работата в този тесен сегмент, където обаче има голям потенциал, успява да ги отличи от множеството други архитектурни бюра, проектиращи бездушни жилищни и офис сгради, с цел бърза продажба.

Начинът, по който разработват своите проекти, също може да изненада някои от колегите им у нас. За всяко проектирано пространство двете предлагат материали с мултисензорен дизайн.

"Този тип дизайн е насочен специално към децата с по-специфични потребности – обясняват архитектите. – Средата, в която се намират играе изключително важна роля за тяхната адаптация и възможност да общуват по-спокойно с околните. Именно тук се намесва т.нар. мултисензорен дизайн, осигуряващ възможност за различна осветеност, яркост на цветовете, разнообразни по вид и текстура повърхности, ниво на звука и други. От подобна среда обаче, биха могли да се възползват всички деца, независимо какви са техните нужди."

Следват редица срещи и обсъждания, както с учителите в съответното училище, така и с техните ученици, чиито идеи често успяват да изпълнят, макар и след съответната интерпретация.

"Веднъж ученици ни поискаха стая, в която да има водоустойчива настилка, а в центъра ѝ да има една голяма мивка. Казаха ни, че за тях ще е прекрасно, ако имат досег до водата. Желание, за което иначе винаги им се карат. Досега не сме създавали подобна стая, но в проектите си предвиждаме поставянето на чешми за питейна вода на различни места из училището, което може да спести купуването ѝ от бюфета. Иначе е имало желания като футболно игрище в стаята, пожарникарски пилон, по който да се спускат, но отвъд това, осъзнаваш, че децата не се нуждаят от нещо по-различно от онова, което би желал и възрастен. Те искат да имат нещо меко около тях, възможност да сядат по различен начин, да се движат и т. н."

Надеждата, че в един момент на училищния сграден фонд у нас ще започне да се гледа като на ресурс, който може да се използва от всички, които имат нужда от него, кара Виолетка и Мария да мечтаят нашироко:

"В един идеален свят, който си представяме, сградите на училищата биха могли да се използват от всички хора от квартала. За нас е голяма загуба, ако такъв огромен сграден фонд и дворни пространства бъдат затворени през лятото и да няма достъп до тях. Досега сме имали само няколко разговора по темата с училищни директори, но не сме набелязали нищо конкретно. Те обаче осъзнават, че тези пространства, за които носят отговорност, биха могли да изглеждат по различен начин от сегашната огромна асфалтирана площ."

Възможностите за превръщането им в предпочитани пространства от ученици, а и от живущи наоколо са хиляди, но за целта е необходимо цялостно преосмисляне на учебната среда, независимо дали тя е във или извън сградата на училището. Подобно нещо е необходимо, а и би могло да сложи край на досегашния модел, по който се осъществяват ремонтите – "на парче" и с краткотраен ефект.

Снимки: личен архив