10 октомври e денят, в който българските архивисти отбелязват своя професионален празник. На тази дата през 1951 г. Президиумът на Народното събрание приема указ за създаването на Държавен архивен фонд, с който архивно-информационният сектор в страната се събира на едно място и се превръща в институция.
"Седемдесет и една години институционален живот не са много, но не са и малко, особено когато става дума за относително млада държава, в която политическите и историческите превратности са свързани често със сериозни сътресения, сливания, реорганизации и накрая и с изчезването на не една и две държавни институции" – казва по повод честването на празника доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".
Днешния ден Агенцията посреща с два новоизработени сайта, посветени съответно на документалното наследство на един от най-значимите български революционери Гоце Делчев и на видния държавник от края на XIX век Константин Стоилов. Почти завършен е и пълният опис на старопечатните издания, намиращите се в системата на архивите, които ще бъдат публикувани на страницата на Агенцията в интернет. Това са над 1000 заглавия от средата на XV в. до края на XIX в., пръснати в различните териториални звена, но сега вече систематизирани и видими от всеки потребител на архивния фонд, пояснява доц. Груев, в обръщение по повод празника на архивиста.
Животът на българина през рекламите от началото на ХХ век
В зала „Архиви“ на Агенцията можем да разгледаме и една много любопитна изложба, посветена на търговските реклами в България от първата половина на XX в. Рекламата не е част от архивните документи, които са обект на внимание в държавната институция. Късчетата реклама върху печатни издания от тази отминала епоха са намирани съвсем случайно сред архивите на различни личности, които са част от ценните държавни фондове. Историците били изненадани от живите рекламни послания, които предават по неповторим начин духа на отминалите времена. Така се родила идеята да се направи първа по рода си изложба с рекламни материали отпреди 100 години.
„Експозицията синтезира най-любопитните от близо 900 реклами в печатни издания, листовки, брошури и др.“ – казва д-р Надя Живкова, един от кураторите на изложбата:
„Тези реклами са много различни от рекламите в съвременността. Имат друго настроение, по-весели са, по-семпли са, излъчват симпатичен наивитет, който предполагам е търсен целенасочено от хората, които тогава са се занимавали с реклама. Те карат човек да се усмихне. Моят фаворит е реклама, тип карикатура – вестникарска, един мъж, седнал на морския бряг, зад него се виждат къпещи се хора и той казва: „Морски въздух и цигари „Загорка“ – това е курорт!“. Животът на българина от онова време не е бил по-различен от този, който ние водим в момента. Забелязахме, че много от съвременните фирми, от които у нас си купуваме домакинска техника, автомобили и т.н., ги е имало и тогава на българския пазар. Не само тези фирми са били в България, но и българинът е имал възможност да пътува, и то не само из Европа. Срещаме реклами, които са за продажба на билети за презокеански параходи.
Освен че е пътувал, той е живеел модерно. Например модата е идвала от Париж, рекламирани са световни марки за козметика, които и днес са на пазара. Продавали са се у нас супер модерни домакински уреди, като прахосмукачки, хладилници, парно отопление. Няма особена разлика между това, което днес се рекламира и това, което се е търсело преди около 100 години у нас“, обобщава д-р Надя Живкова за Радио България.
Снимки: Държавна агенция „Архиви“
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..