Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Езикът на омраза към българите в Северна Македония се задълбочава

Снимка: БГНЕС-архив

На фона на стремежа на Северна Македония по-бързо да се присъедини към Европейското семейство, на територията на страната се случват събития в противовес на утвърдени ценности като права на човека, толерантност и зачитане правото на самоопределение.

Вандалска проява срещу новооткрития преди седмица български клуб "Цар Борис III" в Охрид отново повдигна въпроса за езика на омразата спрямо хората с българско самосъзнание там.

Това е второ нападение срещу български културен център в Северна Македония за по-малко от 5 месеца. След случая с опожаряването на центъра на българите в Битоля през лятото, нападателят беше задържан и освободен с условна присъда. Сега друг македонски гражданин е изпочупил витрини и табелата на офиса на българското културно дружество в Охрид.

"Има достатъчно доказателствен материал, даже се споменава и името на човека, но няма информация той да е арестуван. Надяваме се, че полицията ще си свърши работата", посочи пред БНР Петър Колев, юрист и журналист, председател на Граждански демократичен съюз в Република Северна Македония. По думите му, именно реакцията на подобни вандалски прояви от страна на властите в РСМ е показателна за отношението към българите там. "Македонските институции не прилагат закона, когато става въпрос за нападение срещу българи и български организации, което изпълва със съдържание онази стратегия, която повече от 75 години се прилага, свързана с целта да няма нито една българска организация и нито един българин в Република Северна Македония" – твърди Петър Колев.

Петър Колев

"Ако човек е безпристрастен към начина, по-който е отразено това събитие в македонските медии, ще види, че голяма част от заглавията са едни и същи, а публикуваните текстове сякаш са писани на един и същи компютър. Това до голяма степен подсказва, че случващото се не е инцидент, а координирани събития с една ясна цел, която не се е променила години наред. Нужно е това да стане ясно и за българските власти и общество, и за европейските институции. Защото българските организации в РСМ повече от 30 години се опитваме да решим този проблем по институционален начин – с жалби, водихме съдебни дела, опитвахме се да направим всичко, което ни позволява закона. И ние разбрахме, че с тази машина, която в себе си съдържа отровата на антибългаризма, не можем да се справим. Точно затова се обърнахме и към институциите в България за подкрепа, но и към европейските институции и се опитахме въпросът за правата на човека и отношението към българите в Македония да стане част от преговорния процес на Република Северна Македония."

Езикът на омразата към българите в РСМ се задълбочава, вместо да утихва, както е записано в договора за добросъседство между България и Северна Македония и на фона на наблюдението, което Брюксел осъществява спрямо балканската държава с оглед желанието за скорошно присъединяване към ЕС.

"Това не е моя констатация – казва Петър Колев. – Вчера излезе докладът на Европейската комисия за Северна Македония, в който се казва следното: РСМ да изпълнява Договора за добросъседство с България, трябва приоритетно да промени конституцията, трябва парламентът да предприеме законодателни инициативи във връзка с езика на омразата. ЕК отчита нарастване на този проблем с езика на омразата, с правата на човека в РСМ, особено когато става дума за българите там. Европейската комисия е тази, която точка по точка обяснява казусите, за които си говорим днес."

Скопие

А казусите не са един и два – за последната 1 година има над 100 сигнала, изпратени до европейски институции от страна на хора с български произход в Северна Македония, свързани с "най-различни събития и случки от техния живот – физически нападения, дискриминация на работното място или в учебни заведения, опити за неправомерни действия към техните бизнес начинания, действия на администрацията".

"Сигналите към европейските институции нарастват, което е парадоксално – от една страна всички в Северна Македония твърдят, че искаме да станем по-бързо членка на ЕС, а като че ли тази практика на грубо отношение към българите в Македония в последно време изживява своя апогей. Аз не зная как македонското правителство си представя, че ще успее да постигне тази цел, която е и наша цел – ние искаме колкото е възможно по-скоро РСМ да стане членка на ЕС. Но не знам как ще стане това, когато тя погазва едни от основните принципи на европейското семейство. Имам усещането, че всичко, което се случва, се прави от някакви структури в Северна Македония, които дълбоко в себе си не желаят страната да стане част от ЕС. За съжаление обаче, това е и официална политика – властите ползват груб език към българите и към България, с което се подстрекава агресия в обществото и е очаквано да има такива резултати, каквито са в момента."

Вчера, по време на инцидента в Охрид, в офиса на българското културно дружество е имало представители на ОССЕ, което дава основание на Петър Колев да вярва, че и този инцидент ще бъде описан в доклад на тази организация, както десетки други случаи, регистрирани в последните три години. "Това, което се случва, го виждат абсолютно всички. Аз съм убеден, че не само европейските институции, но и посолствата на западните партньори – членките на НАТО и на ЕС, забелязват това, което се случва, защото за последната година сме направили десетина срещи, изпращали сме сигнали за всичко."

Интервю: Диана Дончева

Текст: Елена Каркаланова

Снимки: БГНЕС

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Християн Пендиков

Македонската съдебна система проточва делото за пребития българин в Охрид

Делото за побоя над Християн Пендиков върви изключително бавно, с множество отлагания, понякога доста смешни, коментира пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Тя напомни, че последното заседание в Охрид е било отложено по..

публикувано на 12.06.24 в 11:14
Калина Панделова

Ниската активност – послевкус от изборите в САЩ

В 6 часа българско време затвориха и последните избирателни секции по западния бряг на САЩ -  Лос Анджелис, Сан Франциско, Феникс, Лас Вегас, Сиатъл... Общо взето остава впечатлението за ниска изборна активност, каза кореспондентът на БНР в Чикаго..

публикувано на 10.06.24 в 11:10

Приключи изборният ден в чужбина

Изборният ден зад граница приключи в 6 часа българско време на 10 юни . Вотът е преминал на 5 континента без затруднения, съобщи Министерството на външнитеработи. Последни упражниха правото си на глас българите в Лос Анджелис. Изборната активност..

публикувано на 10.06.24 в 09:00