"Нямаме добри примери за управление на кризи у нас от страна на институциите. Много често опитите за справяне с последиците от кризите са свързани с усещането за неадекватни мерки и несправедливо разпределени ресурси". Твърдението е на д-р Илина Начева, ръководител на изследователски проект "Социално-психологични ефекти на кризата, породена от Ковид-19". По него от година работи екип от 9 изследователи – психолози и антрополози, които проучват три основни групи хора – работещи родители на деца до 12-годишна възраст, хора, изгубили работа или сменили работното място поради кризата и хора с хронични болести, които по един или друг начин са афектирани от всеки един от етапите на кризата. Изследването се провежда чрез онлайн допитване, в което може да участва всеки, като попълни специална анкета на страницата на проекта в социалните мрежи, а работата е финансирана от фонд "Научни изследвания" на БАН.
"Като част от научната работа проведохме 45 интервюта с представители на трите групи, които изследваме. Имаме съвсем скорошни данни и вече можем да очертаем най-общо с какви трудности се сблъскваме по време на криза" – казва гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева от Института за изследване на населението и човека при БАН:
"Данните до момента са в две категории – първите са на база на емоциите, които изпитват хората по време на кризата, причинена от пандемията. Най-често срещаната емоция, за която говорят всички участници в интервютата е страх. Негативният емоционален фон преобладава и в трите групи. Те са с по-високи нива на тревожност, стрес, тъга, но страхът е на първо място. Това разбира се не е изненада, но ни изненадва фактът, че хората с хронични заболявания показват най-ниски нива на страх, като сравним трите групи. С най-много притеснения се оказаха родителите, и то защото са поставени в много нетипична за тях ситуация, в която трябва да съчетават професионален и личен живот 24 часа в денонощие, седем дни в седмицата и в присъствието на всички членове на семейството. На другия полюс са хронично болните хора, които имат най-ниски нива на страх заради една своя специфика и тя е – много по-голямата опитност и устойчивост на кризи. Това са хора, които са срещали доста трудности в живота си, включително и в здравен аспект. Но поради опита си хронично имат повече стратегии за справяне в кризи. Това, което тях ги притеснява е недостигът или противоречивата информация, която идва от различни канали и невъзможността да имат достъп до медикаменти, които в много от техните случаи са животоспасяващи."
Самата д-р Панчелиева, анализирайки резултатите от изследването, остава изненадана от факта, че най-добре се справят в кризата Covid-19 хората, които се идентифицират с различни области от живота. Не така е при тези, които са фокусирани само върху кариерата или само върху едно занятие в битието си.
"Българите, които успяват да съчетават идентификация, приобщаване, принадлежност към различни дейности, са тези, които всъщност успяват да се справят по-добре с пандемичната криза и по принцип с кризи в живота си" – казва д-р Панчелиева в интервю за БНР-Радио София.
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС-архив, pixabay
За поредна година в навечерието на Деня на християнското семейство свещенослужители и техни близки ще дарят кръв за нуждаещи се пациенти. Акцията ще се проведе в Кръвния център на Военномедицинската академия в София. Така с..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст у нас?- за всичко това ще говорим в „България днес“ на 19 ноември. И още – колко щедри са били..
През нощта ще е предимно ясно, с разкъсана средна и висока облачност. Ще духа слаб, в Източна България - до умерен южен вятър. В сряда ще е ветровито. Ще духа умерен, в Източна България и северно от планините - силен и поривист вятър от..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през..