7
							
											
											Копривщица представлява истинско  архитектурно бижу заради запазения си облик от XIX век.  За разлика от други исторически места у нас, тук няма да видите следи от  занемаряване. Улиците са чисти, а повечето къщи са наскоро ремонтирани и греят  с ярки цветове на фона на зелените хълмове на Средна гора. Градът се гордее със  своите просветители и борци за национално освобождение от Османска власт. Тук се намират къщите-музеи на революционерите  Тодор Каблешков и Георги Бенковски, на писателите Любен Каравелов и Димчо  Дебелянов, на абаджията Ненчо Ослеков и търговеца Петко Лютов.

"Предимно родители идват, за да покажат  на децата си Копривщица и да им предадат първите уроци по българска история,  защото тя разказва много със своите музеи" – казва Марияна Цоловска от местния  Туристически информационен център.
Разположен на стотина километра от  София, градът е идеалната уикенд дестинация за столичани и за чуждите туристи,  които кацат на летище София за кратка екскурзия в България. А най-оживено е по  време на Националния събор на народното творчество. През това лято на него се представиха над  6000 участници от цяла България.
Вижте нашата видеоразходка в красивия възрожденски град Копривщица. Видеото бе заснето по време на ХII Национален събор на народното творчество това лято:
Но това, което прави силно впечатление са цветовете на Копривщица. Градът е като китка полски цветя с красивите си пъстроцветни къщи от Възраждането:
"Преди няколко години разговарях с един  реставратор и по стари данни той ми разказа, че всяка къща и цвета й  отговаряли на занятието на нейния собственик. Например кафяв тип оцветена  къща е била собственост на джелепи. Това са хора, които се занимавали с  продажба на добитък. Във външните фасади преобладава жълтият цвят, турско  синьото и тъмно червеното като украса. И хората, дори и в наши дни, когато  реставрират къщите си, боядисват фасадите с тези цветове."

Отбийте  се в оцветената в синьо Ослекова къща, превърната в етнографски музей, за да се  запознаете с бита на копривщенци от втората половина на XIX век.  В живописната Лютова къща, пък ще видите колекция от автентични черги от плъсти. Ако  желаете, можете да усвоите тънкостите на тази стара техника под вещото  ръководството на местна майсторка в двора на къщата. При Калъчевия мост, където  е възпроизведен първият изстрел, поставил началото на Априлското въстание (1876 г.) също  се правят демонстрации на плъсти.

"Какво представлява плъстта? Тя е  направена от естествена вълна. Всеки пласт се напластява със сапунена топла  вода и се бие върху него. Така се наслагват пласт върху пласт – разказва  Марияна Цоловска. – Имаме много оригинални плъсти, които са от XIX век. Даже на някои от  тях има годината, когато са направени. За какво се използвали? Това най-често  са постелки. Слагали са се вечерно време върху земята и с една обща черга отгоре  цялото семейството лягало да спи. Копривщенки били известни и като майсторки  на кенето. В Лютовата къща ще видите колекция от тези дантели, шити с игла.  За основа се поставя конски косъм."
Пешеходните преходи по пътеките на  Средна гора, разходките с магарешка каручка или конна езда в околностите са  част от атракциите, които ще разнообразят вашия уикенд в това застинало във  времето късче българска земя.
Снимки и видео: Венета Николова

В едно малко село, скрито в сърцето на Деветашкото плато, животът ври и кипи с енергия, която предизвиква възхита. Село Кърпачево се е превърнало в символ на това как хората, обединени от обща цел, могат да обърнат демографските тенденции и да съживят..
Туристическият сектор в България отбелязва ръстове в последните години, както в летния, така и в зимния сезон. По данни на ресорното министерство до началото на октомври българските граждани, посетили туристически дестинации в страната, са били 1 млн...
Конните преходи са нестандартен начин човек да опознае България. Маршрутите често преминават през места, недостъпни за масовия турист и са наситени с приключения и културни преживявания. Седмица на кон у нас струва между 1200 и 1500 евро – с..