Обикновено есента е най-подходящият сезон за консервирането на зеленчуци за зимата. Именно тогава те са в изобилие и цените им са най-поносими. В България традицията за приготвяне на зимнина е особено популярна сега, когато несигурността и предупрежденията за тежка зима валят отвсякъде. А и българинът никак не обича изненадите и винаги гледа да задели по нещичко за черни дни. Още от края на септември цените на червените чушки и камбите тръгнаха нагоре, доматите за консерва, които миналата година не надвишаваха лев, сега са поскъпнали двойно. Готовите консерви, които успешно се доближават до любимата домашна продукция, също стават все по-недостъпни за средностатистическо семейство, което едвам покрива разходите за домакинството.
По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), индексът на тържищните цени се повишил с 31 % на годишна база, но това не отказва хората да правят зимнина, макар и по-малко от обикновеното. И ако допреди години туршиите се правеха по семейни рецепти, за да разнообразят зимната трапеза, то сега те са средство за оцеляване в икономическия и политически хаос в България.
Столичани, които през последните години се радваха на изобилието, предлагано на фермерските пазари от предприемчиви производители, сега също запретват ръкави, за да приготвят някоя друга консерва за зимата.
Сред най-предпочитаните есенни специалитети са печените червени чушки и капии, лютите чушлета и, разбира се, царската туршия. Последната, с хрупкавите моркови, камби, целина и карфиол, съчетава цяла гама от пробиотици, пребиотици и витамини – сигурна защита срещу "модерните" напоследък щамове. Туршиите се приготвят най-икономично, по отношение на електроенергията.
По-трудоемките зеленчукови изкушения като лютеницата, стават все по-нерентабилни за домашното производство, освен ако не се приготвят на дърва в старата печка на село.
От друга страна, заради целогодишното изобилие от плодове и зеленчуци, на българската трапеза все по често присъстват свежите салати, затова и домакините правят зимнина в по-малки количества. Тази година обаче около 80 - 90% от родните производители на оранжерийни зеленчуци не са засадили зимната си продукция. Като причина за това те посочват поскъпването на газта, пелетите и електричеството, които са се увеличили от три до четири пъти и не е сигурно дали няма да продължат да се повишават. За да избегнат евентуални фалити и похабяване на продукцията, производителите този път са предпочели да не рискуват.
А българинът, който постепенно забравя вкуса на родните зеленчуци, ще бъде принуден, естествено ако средствата му позволяват, да купува домати от Турция и Гърция, а от Сърбия и Македония аналога на домашно приготвената лютеница.
Снимки: БГНЕС, БНР- архив
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и технологични промени, като свалиха неуспешни лидери, изоставят остарели идеи и прегръщат нови, добре..
Потенциалът за развитие на София и Пловдив в рамките на българската инициатива "Дестинация Балкани" бе обсъден между министъра на туризма Мирослав Боршош и колегите му в туризма и транспорта от Черна гора - Симонида Кордич и Мая Вукичевич. В разговорите..
Евродепутатите Елена Йончева и Танер Кабилов вече не са част от групата "Обнови Европа" в Европейския парламент и стават независими. Това обяви при откриването на първата сесия на Европарламента в Страсбург за тази година председателят на институцията..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..