Свети Иван Рилски, който е живеел през Х век, е считан за небесния закрилник на българите. Затова там, където светецът е отсядал на пост и молитва, изниквали оброчища, църкви и параклиси в негова чест. Разпръснати в труднодостъпни кътчета из цяла България, някои от тези храмове се превръщали в крепост на християнската вяра и просвета в мрачните години на Османското владичество. Такова място е манастирът „Свети Иван Касинец“ или „Свети Иван Пусти“, разположен на десетина километра от Враца.
Според легендата Иван Рилски прекарал 40 дни в малка пещера високо в скалните венци в местността Касинец. Тези скали са били обитавани от дълбока древност, за което свидетелстват находки на керамика от I хилядолетие пр. Хр.. През XII век, в подножието на пещерата на светеца, на мястото на заличено от времето тракийско светилище, монаси отшелници основават манастир. Но въпреки че е била труднодостъпна, през вековете светата обител многократно е опустошавана и дълго време пустеела. Затова я нарекли „Свети Иван Пусти“. Църквата обаче е кръстена на друг светец - Йоан Богослов.
В нея са открити три стенописни слоя, най-старият от които е от XII век, научаваме от Нели Стоянова, уредник на РИМ – Враца. И още:
“През Османското владичество в манастира се развива книжовна школа с килийно училище. Тук творят известни наши книгописци, книжовници, будители. Създават се истински шедьоври на местната дамаскинарска и църковна богослужебна книжнина. Манастирът е имал преки връзки с известни врачански ктитори и спомоществователи. В тези трудни времена, те допринесли обителта да се превърне в център на книжовността, просветата и християнската вяра. На това място процъфтяли и занаятите. Имало е златарски работилници. Тук е открита първата медно-щампарска работилница по българските земи. Сътворени са уникални шедьоври на българското златарство и ювелирно изкуство. Някои от тези произведения са изложени във Врачанския исторически музей“.
В непосредствена близост се намира Голямата пещера – вдлъбната в скалата ниша с висок свод. В подножието ѝ блика карстов извор с лечебна вода. Според изследователи, именно в пещерата се помещавали занаятчийските работилници на манастира. Тук е била изработена една медна щампа от 1822 г., която изобразява не само светата обител, но и близкия град Враца, заобиколен от крепостни стени. Местните майстори са автори и на красивия сребърен обков с позлата на Черепишкото евангелие с изображения на различни библейски и евангелски сцени, научаваме от Нели Стоянова. Но най-забележителни са оцелелите до наши дни скални изображения върху стените на пещерата:
“Има много стари надписи. Едните скални стенописи се смята, че са от XIV век. Те пресъздават сцени от живота и деянията на Св. Димитър и Св. Нестор. Но се твърди, че Св. Димитър не е изобразен по някогашния иконописен канон. В едно от изображенията светецът е представен на бял кон, в друго - той е седнал на бял трон, а в нозете му се различават образите на различни животни – змии, лъвове и пр.“, казва Нели Стоянова.
Тези стенописи са били възстановени през XVI век, затова цветовете все още са живи, а образите на светците, макар и бледнеещи, имат силно въздействие. Върху западната стена на Голямата пещера са запазени следи от скални икони с образите на свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов. В по-новата ни история „Свети Иван Рилски – Касинец“ за пореден път е изоставен на произвола на забравата и природните стихии. Но през 2008 г. сградата на църквата бе реставрирана, а до Голямата пещера със стенописите бе прокарана пътека. В наши дни манастирът вече не пустее. Тук често се отбиват посетители, за да запалят свещ и да усетят енергията на това свято място.
Вижте още:
Снимки: Венета Николова
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..