На 26 октомври православната църква почита паметта на Свети Димитър Солунски, загинал за християнската вяра в началото на IV век. В българския фолклорен календар Димитровден е празникът, който бележи първия прелом във времето и стопанските дейности. Счита се, че светецът носи зимата. Той пристига на червен кон, а като разтърси брадата си (или ръкавите на дрехата си), започва да пада сняг. Това е денят, в който сезонните работници, наети на Гергьовден, се разпускат и получават своето възнаграждение за целия период. Някои от тях започвали да стягат годежи и сватби, други заминавали на гурбет. Затова Димитровден почитали като празник на ратаите, чираците, строителите…
В народните представи най-често светците Димитър и Георги са близнаци, разделили си годината по братски. На Георги се паднало лятото, на Димитър – зимата. Съществуват също легенди, според които свети Димитър е брат на Архангел Михаил.
На този ден празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, както и производните Димо, Димка, Митко, Мита, Митра и т.н. Правят се общоселски курбани, големи семейни трапези, извиват се пъстри хора, звучат красиви народни песни.
Сред тях днес избираме една бавна песен от репертоара на Вълкана Стоянова, която разказва обикновена житейска история:
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..
За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..