Забележителен щрих от историята на българската спелеология са проучвателните експедиции на нашите учени в Албания. Те започват още през 1992 г. и продължават вече 30 години. За това време балканската страна е посетена от 405 български спелеолози и са проведени общо 39 национални клубни експедиции, като някои учени многократно се връщат там.

Началото

Преди 1989 година Албания е твърде затворена страна и единственото, което българските спелеолози знаели е, че пещерите там никога и от никого не са били изследвани и картографирани. Така, на базата на писмени сведения за релефа и разкази на местни хора за наличието на пещерни отвори, българите се отправят на първата си експедиция малко след падането на Желязната завеса през 1989 г. Водени от идеята, че са пионери в пещерното дело на чужда държавна територия и че там могат да намерят големи и дълбоки пещери, които да надхвърлят 1000 м, българските изследователи провеждат първата си експедиция в Албания.

"В практически план всяко откритие в пещерното дело е със силата на ново географско откритие“ – казва един от доайените на родната спелеология и дългогодишен ръководител на Българската федерация по спелеология Алексей Жалов:

• 92 години организирана спелеология в България

"През януари 1992 г. получих едно лично писмо на странен език, който след това разбрах, че е албански. Ръководителят тогава на албанските пещерняци, доколкото ги е имало, пишеше, че е научил от едни французи, че в България има много добри спелеолози. Френските колеги са ни направили добра реклама, казвайки, че ако искат да си сътрудничат с някого, то е добре да се обърнат към българите. 

Първото впечатление от Албания е свързано с металната ограда - един мъглив ден, отваря се врата и двама граничари с ватенки, ушанки и шмайзери ни говорят, но ние не ги разбираме. След това един добре облечен човек, говорещ перфектен английски, ни кани и ни пита къде отиваме, а когато му казахме, че сме тръгнали да търсим пещери, той от изумление се хвана за главата. Това бяха първите ни впечатления от Албания след промените. 

Спомням си град Шкодра, където имаше студентски вълнения един месец преди нашето идване и бяха убити трима студенти на улицата, а лобното място на младежите беше засипано с цветя. В Шкодра нямаше ток, нямаше вода и вечерно време се стреляше по улиците. Това е в периода 1-7 ноември 1991 г. А преди да влезем в Албания, сръбската войска ни спря преди границата, свалиха целия ни багаж, но ни пуснаха. Бяхме много уплашени, защото в тогавашна Югославия буквално се водеха военни действия."

Да ходиш в пещери не е като да ходиш на разходка в планината, а е свързано с организация и картографиране на новооткрити обекти – казва Алексей Жалов. Така от 1992 г. насам той участва в проведените 6 български експедиции до Албания. “Прекъсване имаше само през 2002г. заради размириците по това време в балканската държава“.

"Но не искам да говоря за политика, а да кажа какво се случи в Албания - от 1991 до 2022г. Ние успяхме да открием и проучим 268 пещери, а едновременно с проучванията, свършихме работа и за проучване и за признаване на българско национално малцинство в Албания. Дори много ни се чудиха какво ще правим в Голо бърдо, област населена с българи, там пещерите са малки и на някой му се стори, че харчим излишни средства. Ние казвахме, че тези средства не са напразни, защото сме преди всичко българи и не работим само за проучване на пещерите, а преследваме и чисто български цели. Едва преди 6 години признаха българското малцинство в Албания, а ние имахме доста проблеми с властите там. Не им хареса това, че българи искат да посетят районите, населявани с българско малцинство. Лично мен са ме наричали с различни обидни имена. Един от нашите спелеолози беше арестуван, защото по време на една от експедициите занесохме много книги на български, което беше разпоредила вицепрезидентът тогава Блага Димитрова. Пренесохме книгите с кашони. Но не беше преценен фактът, че там макар да говорят майчин език, българите никога не са го изучавали, затова не можеха да прочетат книгите. Но ентусиазмът ни беше огромен. Искахме да мотивираме хората. Но, благодарение тъкмо на нашите експедиции до Албания, целият свят разбра кои са българските спелеолози. И сега се говори, че българите са първите изследователи на пещери в Албания".

Съставил: Гергана Манчева /по интервю на Таня Иванова, БНР-“Хоризонт”/

Снимки: личен архив на Алексей Жалов