До края на месеца в Регионалния етнографски музей в Пловдив гостува една интересна сбирка на етнолога д-р Илия Вълев.
Изложбата “Когато момчето става мъж…. Казармата през “онези” 45 години” е плод на дългогодишните му изследвания, свързани с наборната военна служба, през която са минавали момчетата след завършването на своето образование.
“Изложбата проследява военната служба в социалистическото развитие на България, а “онези” 45 години са периодът на социализма – обяснява д-р Вълев. – “Когато момчето става мъж…” подсказва, че изложбата представя и един много интересен миторитуален процес, защото казармата е не само държавен регламентиран акт, но и изключително важна част от живота на цялото българско общество. Влизайки в казармата, момчето пораства, там възмъжава и става истински мъж.”
Авторът на книгата “Младежки страсти. Мъжки времена. Етнокултурна характеристика на българската казарма през социализма” е изложил най-емблематичните униформи и експонати, свързани с войсковия живот, символи, свързани с изпращането на момчето в казармата, вътрешноказармени предмети и др.
“Проследени са и всички важни моменти, като се започне от военното обучение, през което задължително са преминавали всички младежи и девойки от 60-те г. до края на социализма (1944-1989). Първата граница, която е и акцент в изложбата, е военно-медицинската комисия, – разказва за различните етапи д-р Илия Вълев. – Следва много продължителен и наситен с обреди и обичаи цикъл от войнишкото изпращане, където централно място заема новобранската вечер; 40-те дни обучение и военната клетва, която полага началото на същинския военен живот; самият 700-дневен живот в казармата. И последният не само военен, но и обществен момент е уволнението.”
Казармата в България съществува практически от Освобождението (1878 г.) – задължителната военна служба е регламентирана със създадения през 1881 г. Закон за военните сили на Княжество България, до 2008 г., когато окончателно приключва набирането на младежи във войската. През 1958 г. е приет Закон за всеобщата военна служба, който редуцира и регламентира периода на военна служба до края на социализма: 3 години за военно-морските сили и 2 години за всички останали.
“Ритуалите по изпращането на войниците в казармата е момент, който се развива дълго време в българската система от обичаи, като през социализма добива елементи на изключително пищен празник – продължава д-р Илия Вълев и пояснява: – На практика изпращането е нещо като сватба, но “ялова” сватба, без булка. Младежът отива в казармата, където работи с оръжия и боеприпаси и може да пострада. И понеже в българската традиция сватбата е много важен момент, предварително “оженват” момчето. В по-малките селища се получавал общоселски празник, на който се събирали по 300 и даже повече души. През 70-те г. социалистическата власт се опитвала да попречи на това разточителство на средства, но обикновените семейства въпреки това правели новобрански вечери на своите деца и ги изпращали подобаващо.”
На тях младежите получавали и различни подаръци. Някои били практични и им служели в казармата – потници, партенки, пуловери, чорапи, други – просто скъпи, като например, фотоапарат, парични средства, магнетофони. Но не само:
“Приятелите са подарявали символични подаръци от рода на зайче, връзка моркови или зелка, които символизират плашливостта и непохватността на момчето, което влиза в една войнствена среда, каквато е казармата, а също така цървули или налъми за лек път през службата – казва д-р Илия Вълев. – На сегашните младежи ще им бъде интересно да видят къде са служили и какво са правили техните бащи и дядовци. А пък по-възрастното поколение ще си припомни младежките години.“
Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”.
Снимки: Илия Вълев, Регионален етнографски музей Пловдив
На 22 февруари Православната църква чества Намирането на честните мощи на светите мъченици в Евгения, както и паметта на мъченик Маврикий и 70-те войни с него. Във време на гоненията против християнската вяра християните с опасност за..
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като Голяма или Месопустна задушница, се пада на съботата (22 февруари), преди Месни Заговезни в..
На 21 февруари почитаме паметта на преподобни Тимотей и на свети Евстатий, архиеп. Антиохийски . Преподобни Тимотей Отшелник, италианец по произход, от младини се подвизавал в манастир, наречен "Символи", в Мала Азия, близо до планината..
На 10 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Кодрат Никомидийски и Галина , загинали мъченически за Христа, заедно с..
На 11 март Православната църква чества паметта на свети Софроний Йерусалимски и свети Софроний, епископ Врачански . Свети Софроний, патриарх..