Свидетели сме на задълбочаваща се негативна тенденция на ескалация на рецидивистите на пътя, които сядат зад волана след употреба на алкохол или наркотични вещества, алармираха от прокуратурата по време на специализиран форум в София, посветен на пътната безопасност. От Института за пътна безопасност предлагат институционалните усилия в превенция на пътния травматизъм да бъдат обединени в Пътна карта, очертаваща конкретни действия и срокове.

Реализацията ѝ ще отнеме 2 години и е наложителна, тъй като статистиката за жертвите на пътя през последните почти три години, от януари 2019 до октомври 2022 г., е стряскаща – 2072 души са загубили живота си при инциденти, посочи шефът на Института за пътна безопасност Богдан Милчев.

“Още през първата година поемаме ангажимент да намалим жертвите на пътнотранспортни произшествия с между 50 и 100 души. В картата са заложени 6 основни стълба, с помощта на които това може да се случи. Те включват структурни, организационни, законодателни и антикорупционни промени, създаване на стандарти за управление на риска, нов закон за движение по пътищата и др.“

Заместник главният прокурор Красимира Филипова призова за по-ефективен контрол и предприемане на превантивни мерки срещу рискови водачи, за да намалее необходимостта от намесата на съдебната система, която започва своята работа едва след като престъплението се е случило.

“Възможни са промени както в Наказателния кодекс, така и в Закона за движение по пътищата, които според нас в много кратки срокове, ще дадат ефективен резултат. Считаме, че отнемането на моторно превозно средство в полза на държавата би имало своя сериозен ефект, заедно с глобата и лишаването от свобода, които са предвидени в Наказателния кодекс. Без значение какво ще бъде наказанието, независимо дали е за нарушение и престъпление, важно е да бъде неизбежно. Наказанието трябва да бъде справедливо наложено и изпълнено по най-бързия начин.”

• Рецидивистите на пътя отнемат животи, а присъди няма – защо?

“В сегашния вариант се дава възможност за избор на водача с какво да се изследва – обясни в интервю за БНР адвокат Костадин Узунов, бивш началник на сектор "Административно-наказателна дейност" в Пътна полиция – Пазарджик. – Трябва да се разграничат нещата, ако се касае за рутинна проверка е едно, друга е тежестта на нарушението, ако водачът е участник в тежко пътно-транспортно произшествие. Необходимо е да се въведе задължително кръвно изследване при инцидент с жертви и пострадали.“

Контрол има, наказания – не

Като форма на геноцид чрез управленско бездействие и абсолютно несъвместимо с всякаква представа за европейска нормалност, определи големия брой смъртни случаи, предизвикани от пътнотранспортни произшествия, конституционният съдия Атанас Семов, посочвайки два големи проблема в поведението ни на пътя:

“Единият е типичният за нашата народопсихология отказ да се страхуваме от закона. Ние сме държавата в Европа, където в най-голяма степен властва усещането за безнаказаност. Истината е, че санкции са предвидени, контрол също има, макар и не напълно достатъчен, но налагане на наказания няма. Само през 2022 година не са връчени повече от половин милион издадени наказателни фиша за нарушения, а събираемостта от връчените фишове и постановления, е около 40%. Това означава, че у нас се санкционират ¼ от установените нарушения. Вторият проблем е лошата организация на движението по пътищата и изключително многото безсмислени и дори опасни ограничения из цялата страна. Това е причината за масовите нарушения на скоростта, а и на други ограничения. Ремонтите по пътищата са другият абсурд – два тунела на магистрала “Хемус“ се ремонтират 6 години.”

Председателят на Института за пътна безопасност Богдан Милчев е категоричен, че досега държавата и нейните институции не успяват да се справят с войната по пътищата, защото я водят не с нарушителите, а помежду си:

“До две седмици ще организираме гражданска инициатива – подписка, с която да принудим българското правителство, без значение кое е то, да разгледа пътната карта и да започне работа по нея.”