Албумът ˮИглика“ е събрал девет авторски композиции на известния български саксофонист. Всяка от тях е като частица от многоцветна мозайка и разказва за лични преживявания и житейски събития, белязали пътя му през последните няколко години. Музиката, колоритно съчетание от съвременен джаз и български фолклорни елементи, е ярка, емоционална, изпъстрена с остроумни мелодични обрати и метроритъм. Както споделя Владимир, някои от пиесите отразяват съвременни теми. Като Refugee (ˮБежанец“), в която композиторът буквално си е представял, че е сред хората, на които съчувства от цялото си сърце – бежанците, бягащи от агресия, насилие и бедност и търсещи нов дом. ˮБерлинско хоро“ пък е посветено на германската столица, където Владимир живее и твори повече от 20 години. ˮТози град има невероятно много лица и култури, на които пожелавам един ден да успеят да се хванат задружно на хорото“ – споделя той. Коя е композицията, която ˮоткрива“ албума и как продължава този необикновен разказ научаваме от интервюто на нашия сънародник за Радио България:
ˮКогато трябваше да подредя пиесите за албума, реших да ги свържа със значението на имената им и да ги обединя в история, свързана с личния ми живот. Тези неща за мен са едно цяло – музиката и личния ми живот. В началото е пиесата ˮМерак“, моят мерак в музикален смисъл – това, което ме е накарало да свиря на саксофон, да създавам своя авторска музика, да работя, да се развивам. Всичко това не се е получило с някаква амбиция за успех или желание за оригиналност, а с мерак. Ако човек го няма, нищо не се получава. Затова тази първа пиеса обединява всички останали с моето желание за творчество и в професионален, и в житейски план.
Следващата пиеса е посветена на Камелия – жена ми, моята муза. Тя е от Пазарджишкия край, знае и обича да танцува доста сложни български хорá. Всъщност, така се запознахме – тя водеше хорото на някакъв празник тук, в Берлин. А пиесата написах на една от нашите годишнини. Много съм щастлив, че всички илюстрации в книжното тяло са на дъщеря ми, която е на 6 г. и много ѝ се удават визуалните изкуства. Когато си българин, който живее в чужбина и ти се роди дете, името му трябва да е не само хубаво, но и да се произнася лесно от хора от всякакви националности. Затова избрахме красивото и звучно име на цвете за малката Иглика, на която е посветен целият албум.“
ˮИма и една пиеса, посветена на песента и свободното време, нарекох я Tegeidu dap gdeadu (нищо не означава, просто фонетично съчетание). Мелодията е много важна, тя е водеща, независимо дали става дума за джаз, класика, фолклор. А свободно време при мен явно няма да има в този живот, постоянно се опитвам да удължа някак минутките. Когато човек има много идеи, които иска да осъществи, времето е неоценимо, а то рано или късно свършва.“
Вдъхновението за една от най-колоритните пиеси ˮСилвестър кючек“ е една смешна, но и малко странна ситуация, в каквато почти всеки музикант е попадал, продължава Владимир:
ˮБяха ме поканили да свиря на новогодишно парти на хора, които не познавах, обади ми се диджей, когото също не познавах. Трябваше да свиря върху плейбек. Имам опит с най-различни жанрове, но тогава нещо все не се получаваше. Направих всичко възможно, но един от организаторите не мислеше така. Платиха ми и си тръгнах преди края на партито. На излизане няколко дами пък казаха колко им е харесало. Напълно шокиран се прибрах у дома при семейството си и в крайна сметка стана всяко зло за добро. Тогава написах и тази пиеса, дойде ми в колата, на път за вкъщи, докато си мислех, че може би не бива да приемам такива ангажименти и че имам какво да дам от себе си като музикант.“
Всички тези многоцветни музикални истории ще бъдат представени в Берлин от Владимир Кърпаров квартет, в който свирят още Даниел Ставински – пиано, Игор Спалати – контрабас, Димитрис Кристидес – барабани. Някои от пиесите ще прозвучат и у нас през април, в авторския концерт на Владимир с Биг бенда на БНР, за който е получил покана от диригента Антони Дончев.
ˮМного съм благодарен за тази възможност, в момента подготвям аранжиментите. Надявам се да изпълним програмата от диска и с квартета на някоя от българските фестивални сцени.“
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..