Отново е онова време от годината, в което сме завладени от трепета, свързан с един от най-обичаните празници – Рождество Христово. Усмивките, прегръдките, смехът, празничният звън на чашите и подаръците, които "чакат своя час" са неизменна част от емоцията на празника, но все още нещо липсва, нали? Това е музиката, която като всичко останало в тези щастливи дни е с празничен привкус.
През ноември 2011 година за първи път на живо, при това в Първо студио на БНР, прозвучава една от емблематичните песни на "Мери Бойс Бенд" – "Най-скъпият подарък".
Нейната история е много лична за вокалистката на групата Мария Мутафчиева, а посланието ѝ е към най-близкия човек – съпруга ѝ Мирослав в труден за него и семейството период, който, за радост, вече е преодолян.
Мери си спомня, че пръв слушател на песента е музикалният продуцент Ана-Мария Тонкова, която я моли да промени текста, за да може песента да звучи и по други поводи, а не само за Коледа, тъй като това ограничава нейния живот само до около месец в годината.
"Не може да разсъждаваме за тях като за песни, в които има камбанки и клишета. Трябва да бъдат нещо, което искаме да остане – казва певицата. – Този подход имам към всяка песен, която създавам – да бъде най-доброто, на което съм способна в съответния момент. С годините съм си създала навик да се откъсвам от тях след като мине известно време. Тогава ги слушам просто като песни, а не като мои собствени и осъзнавам техните добри и лоши страни. Смея да твърдя, че "Най-скъпият подарък" е хубава песен и много си я харесвам."
Мери признава, че написването на коледна песен не е толкова лесен процес и насочва разговора към темата за липсата на достатъчно запомнящи се празнични песни на български език.
"Винаги има риск да започнеш да бълваш невероятни клишета. Няма как да достигне до съзнанието ни текст, пълен само със стандартни фрази. Създателят на песента винаги трябва да бъде воден от идеята, че прави нещо важно и ценно за всеки човек. Много е трудно да откриеш оригинално послание, което искаш да споделиш с хората, а те да се припознаят в него."
С концерт на рождения си ден – 10 февруари догодина, в столичната зала "България", Мери ще отбележи своите 3 десетилетия на сцената.
"30 години вървя по своите улици в музиката" – споделя с усмивка тя. – Ако човек иска да постигне нещо, той трябва да е готов за маратон, а не за спринтове на кратки отсечки. Трябва да знае, че трудът и упоритостта невинаги дават резултат веднага, но рано или късно, това се случва."
Надява се залата да е пълна с хора, които са оценили тази отдаденост през изминалото време. Мария признава, че при всяка песен мисли и за най-взискателната публика – децата:
"Създавайки всяка песен, аз съм наясно, че тя ще бъде слушана и от деца. През годините досега винаги съм си налагала автоцензура. С времето човек се отпуска и в ежедневието може да си позволи груби думи или не особено тактично поведение, но нали създаваме музика? Музиката е изкуството, което е най-достъпно и присъстващо навсякъде около нас. Аз знам, че всяка дума, която напиша и изпея, ще попие в детското съзнание. Тази отговорност понякога ми тежи и си давам сметка, че има много по-лесен път до сърцата им. Трябва да бъдеш по-весело настроен, на моменти дори и по-просташки изразяващ се – това е по-прекият и бърз път към славата, но той не е моят."
Кратките, но близки до душите и чувствата на хората заглавия и текстове на песни са запазена марка за "Мери бойс бенд", наред със запомнящите се мелодии. Посланията им са особено подходящи, за да изразим с тях отношението си към близък или обичан човек. А пожеланията за здраве, вдъхновение и щастливи дни, по едноименната песен на "Мери бойс бенд", се чуват при всяка среща на групата с нейната публика.
Снимки: Facebook/maryboysbandbg
Елена Арнаудова пристига в Словакия през 2004 г., когато след конкурс е избрана да оглави Българския културен институт в Братислава . В продължение на девет години тя се грижи за това българската култура да бъде представена по възможно най-добрия..
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..