Предимствата от приемането на България в еврозоната са в пъти повече от рисковете, а днес, повече от 20 години след въвеждането на валутния борд, при който родния лев беше обвързан с курса на германската марка, а след това и с единната европейска валута, много експерти прогнозират, че преминаването към еврозоната ще бъде гладък и лесен процес.
Пътят към еврозоната и самото членство е добре структуриран и ясен процес, който ще донесе институционална предвидимост и стабилност за страната ни. Еврозоната е втори по големина в света финансов пазар и включва едни от най-богатите страни в Европа. Откакто България е член на Европейския валутен механизъм (2020 г.), реалното присъединяване към еврозоната е най-важното икономическо решение, което предстои да се вземе – посочиха експерти от Центъра за развитие и политики в рамките на експертна кръгла маса в София на тема "Българската икономика на прага на еврозоната. Фискална стабилност и растеж".
Те не скриха и опасенията си, че има обективни фактори, които могат да са реален риск за предстоящото присъединяване към единната европейска валута в началото на 2024 г. Сред пречките беше отбелязна липсата на редовно правителство и ясен политически ангажимент към процеса по присъединяване. Засега няма и точен анализ за това до каква степен страната ни е изпълнила формалните критерии за членство в еврозоната.
"Българските банки вече сме регулирани и от ЕЦБ, и разбираме колко много трудности има по пътя, за да може да покажем, че България принадлежи към европейското семейство" – обясни Диана Митева, председател на Асоциацията на банките в България и активен участник в подготовката и изпълнението на предприсъединителния процес. Тя добави, че за да може това приобщаване да се случи за българските компании и въобще за бизнеса – пътят е само един: "Колкото по-рано се присъединим и към валутния механизъм и станем член на еврозоната, толкова по-успешно ще се развива българската икономика". И още:
"Гореща е темата, защото датата 1 януари 2024 г. наближава по-бързо, отколкото ние си представяме. Това е процес, за който сме свикнали да говорим теоретически, но всъщност преминаването към изцяло ново законово платежно средство в България е дълбока трансформация на цялата макроикономика. Големият ни плюс обаче е, че от 1997 г. ние сме вързани към марката, а след това и към еврото. В мисленето на голяма част от българите присъства еврото. Не е проблем за тях да обърнат левове в евро и обратното, особено при покупка на автомобил, недвижим имот или при пазаруване в чужбина, всичко е свързано с еврото. Ние от Асоциацията подкрепяме още от първия ден решението – България да се присъедини към еврозоната."
Чуват се и много гласове против влизането на България в еврозоната. Някои от страховете са ирационални, някои се основават на неверни факти и тези, но с приемането на еврото България има голяма възможност за позитивна промяна, а освен това влизането в еврозоната е поне 10 пъти по-лесно, от влизането в ЕС – заяви Николай Василев, бивш министър на икономиката, също участник в кръглата маса:
"През 2005 г. всички смятахме, че през 2009 г. ще бъдем в еврозоната, а сега инфлацията расте. Затова през 2005-а бяхме много по-близо до еврозоната, защото нямаше такава инфлация и имахме нулев държавен дефицит. Въпреки това инфлацията е малък проблем, заради който можем да не влезем в Еврозоната. Според мен провалът ни ще е заради липсата на политическа воля, липсата на подходящ имидж на държавата, който да накара западните държави с удоволствие да ни поканят и да ни приемат. Те просто не ни искат. Представете си, че днес държавите от Западна Европа трябваше да решават дали България да е в ЕС, какво смятате, че щеше да е тяхното мнение? Страх ме е дори да си помисля. А иначе големите ползи от влизането ни в еврозоната не са основно икономически. Ясно е, че ще има повече търговия, туризъм, инвестиции, в това никой не се съмнява. И ако не извървим пътя докрай сега, това ще означава, че всички ние – общественици и хора с опит и позиции, не сме направили достатъчно, за да обясним на българското общество неща, които са очевидни и то не само за специалистите."
Снимки: БГНЕС, архив
Словения стана първата страна в Източна Европа, узаконила асистираното самоубийство Парламентът на Словения окончателно одобри Закон за асистираното самоубийство с 50 гласа "за" и 10 "против", превръщайки балканската страна в първата в..
Парламентът реши да не се начисляват такси при тегления до 10 пъти месечно на пари в брой от платежна сметка за основни операции на терминално устройство (АТМ) или на обслужващата банка на клиента. Промяната в Закона за платежните услуги и платежните..
Софийска градска прокуратура обжалва отказа на Софийския градски съд да прекрати регистрацията на Българска Православна Старостилна Църква (БПСЦ), съобщи държавното обвинение. Парламентът реши, че само БПЦ е "православно" вероизповедание Според..
В брой 61 на предаването слушайте: Писателката Здравка Евтимова за срещите си в българските училища по света и за участието си като..
От 24 до 26 юли в Кюстендил ще се състои 21-вото издание на Международния фолклорен фестивал "Сребърна пафта" – празник на културното..
“Продължаваме промяната" – "Демократична България”, “Алианс за права и свободи” и “Морал, единство и чест” внесоха искане до председателя на Народното..