Световноизвестният френски карикатурист Плантю пристигна в България, за да открие своя изложба в София в компанията на българските си колеги Христо Комарницки и Теодор Ушев. Паната с рисунките му, провокативна рефлексия върху политиката, екологията и обществото като цяло, привличат погледите на минувачите на площад "Славейков" в сърцето на столицата ни. "Изключително смело е от ваша страна да ги изложите на улицата", отбелязва Плантю.

С маркера и таблета си карикатуристът показа как възникват рисунките – с хубав, смел жест се появява гълъбът на мира, който носи в човката си молив (или въпросителна, или заема формата на картата на Украйна) или пък се появява мишката, с която художникът толкова често се подписва. Цветовете от своя страна са символно натоварени – в случая съчетават френското и българското знаме. Рисунките, по думите му, са своего рода фрази, графичен синтаксис или пък превод: "Четем вестника и статиите се превръщат в рисунки. Вместо да превеждам с думи, превеждам с образи", обяснява той.

Плантю казва, че карикатурата е пространство на свобода. Абсолютна ли е тя? Според българския карикатурист Христо Комарницки мисълта за това как публиката ще приема карикатурата е "малкото братче или сестриче на автоцензурата и то понякога надделява над автора".

"Най-добрите примери на карикатура са, когато дразни повече хора – отбелязва друг световноизвестен художник – Теодор Ушев. – Тя е родена с демокрацията. Аристотел описва първия карикатурист Паусон като човекът, който е рисувал по-грозно от най-грозното нещо на света. Демокрацията и карикатурата вървят ръка за ръка – ако едното изчезне, ще изчезне и другото."

"Карикатурите в България имат много особено място – добавя политологът Димитър Ганев. – Имали са много важно място и преди промените, по време на тоталитарния режим. Един от големите скандали в началото на 70-те години е сборникът народни епиграми "Люти чушки" на Радой Ралин и Борис Димовски. Това е може би първият момент, когато духовете започват да се разбунват."

За Плантю карикатуристът е барометър за свободата на словото, но със социалните мрежи контекстът значително се променя:

"Понякога рисунките не се разбират. Рисуваш я тук в София, но може да остане неразбрана на десет хиляди километра или на 50 метра. Именно това се случи с приятелите ми от "Шарли Ебдо". Новост за карикатуристите е, че ни упрекват вече и за карикатури, които никога не сме рисували."

Не друг, а самият кардинал Ришельо е изобретателят на социалните мрежи, отбелязва френският карикатурист, защото е казвал: "нека ми дадат десет реда, написани от ръката на най-почтения човек, и ще намеря за какво да го обеся."

Затова педагогическата работа е изключителна важна и Плантю, който работи с деца, ще посети няколко софийски училища, защото трябва да бъдем подготвени, а и колкото и удобен инструмент да е интернет, той може да се превърне в демон.

В работата си карикатуристът борави със стереотипи. За да отдаде дължимото на френското клише – франзелата, която наскоро е влязла в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство, Плантю рисува символа на организацията, но заменя колоните с малки франзели.

Каква е връзката между демоните и демокрацията?

"Срещу демона Путин – нарисувах го като дракон – е нашата малка Европа, която понякога е демонична. Критикуват я, но тя е избрала на коя страна да застане. А може би демокрациите ни са демонокрации."

Личен демон на Плантю е страхът от бялата страница, но цитира опита на белгийския карикатурист Филип Гелюк, който рисува само на синя хартия и вече не се страхува от белите листа.

Снимки: БГНЕС, Мария Стоева